Рибари спасяват „динозаврите“ на Черно море: Над 190 есетри са върнати във водата за две години

Инициативата на сдружение „Черноморски изгрев“ за опазване на есетровите риби в Черно море постига значими резултати. За период от две години българските рибари са регистрирали близо 200 случая на уловени и успешно освободени екземпляри. Тези древни обитатели на морето често попадат в мрежите случайно по време на редовен улов. Над 190 есетри са спасени от български рибари само за последните две години.

Историята на тази инициатива започва преди повече от десетилетие. Първоначално идеята се появява като любителско видео в социалните мрежи през 2014 г. С времето тя се превръща в устойчива практика и мода сред професионалната рибарска общност. Емил Милев, председател на сдружението, подчертава промяната в нагласите на своите колеги.

В началото беше шега, но с времето стана модерно и все повече колеги започнаха да го правят

Един от най-впечатляващите случаи е регистриран край Обзор. Рибарите Иво Кръстев и Ивайло Павлов откриват огромна есетра в мрежите си за калкан. Рибата е намерена на дълбочина 80 метра и на повече от километър от брега. Екземплярът е с дължина около 2,20 метра и тегло над 140 килограма. Въпреки престоя в мрежите, рибата е била в отлично състояние и е върната обратно в морето.

Това е уникален екземпляр за Черно море. Именно затова има забрана за улова – за да може и нашите внуци да видят и да се възползват от този ресурс

Професионалистите споделят, че срещата с подобни гиганти е изключителна рядкост. Те изпитват огромно уважение към тези животни, които са оцелели от ерата на динозаврите. Есетровите риби обитават планетата от над 200 милиона години. Повечето видове днес са класифицирани като критично застрашени от Международния съюз за защита на природата (IUCN).

Тръпката да се докоснеш до такава риба е уникална. Но още по-важно е да я върнеш обратно

От 2023 г. рибарите си сътрудничат тясно с учени от Тракийския университет и природозащитни организации. Те събират систематизирани данни и взимат ДНК проби от уловените риби. Тези проби се изпращат за анализ в чужбина, за да се проследи състоянието на популацията. Рибарите не използват кантари на лодките си, за да не нараняват животните при теглене.

Нови данни показват, че усилията за опазване се засилват на държавно ниво. България въвежда безсрочна забрана за улов на есетрови риби от 1 януари 2026 година. Решението е обявено съвместно от Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните. Досегашните мораториуми бяха временни, но новата мярка цели пълно възстановяване на вида.

Рибите са на изчезване и затова трябва да ги пускаме обратно в морето, когато ги открием заплетени в мрежите ни

Изследванията показват и нови рекордни улови. Риболовци от кораба EGEO-2 наскоро са освободили гигантска есетра с дължина 255 см и тегло около 160 кг. Капитан Стелиян Николов стана първият носител на приза „Спасител на есетрите“ заради своя принос. Емил Милев обаче изразява критично мнение към някои екологични организации, които събират средства, докато рибарите извършват реалната дейност по опазване.

Паралелно с опазването на дивите видове, България развива силен сектор на аквакултурите. Страната ни заема първо място в Европа по добив на хайвер от моруна. Йордан Господинов от сдружение „БГ Фиш“ отбелязва, че България е трета в Европа по общ добив на хайвер от всички есетрови видове.

Мога да кажа обаче, че България е на първо място в Европа по добив на хайвер от моруна, а при всички есетрови видове сме на трето място

Производството на черен хайвер изисква огромно търпение и значителни инвестиции. Първият хайвер от моруна се добива едва след 12 години отглеждане. При руската есетра периодът е между 7 и 8 години. В момента в страната функционират над 40 ферми, които използват френски технологии за добив без убиване на рибите.

Представете си – 12 години гледате хиляда риби и не получавате нищо. Това са стотици хиляди левове само за фураж

Секторът обаче е изправен пред геополитически предизвикателства. Войната е затворила скъпи пазари в Персийския залив, включително Катар и Кувейт. Българските производители търсят нови хоризонти на изложения в Барселона, представяйки луксозния продукт, който достига цена от 1000 евро за килограм.

Не всеки би инвестирал в бизнес, при който осем или дори дванадесет години не получава нищо