Режисьорът Стоян Радев: Ролята на държавата е грижа за зрителя, а не за артиста

Режисьорът Стоян Радев затвърди своята позиция на водеща фигура в съвременното българско изкуство. Той постигна изключителен успех на 52-ите награди „Икар“. Неговата визия за спектакъла „Берлин, Берлин“ донесе на екипа три престижни статуетки. Стоян Радев спечели наградите за най-добър спектакъл и най-добра режисура за постановката „Берлин, Берлин“. Радина Думанян бе отличена за най-добра водеща женска роля в същия проект. Творческата естетика на Радев избягва създаването на излишни фетиши. Той се стреми да отваря пространство за свободен избор и споделено преживяване между сцената и залата.

В момента публиката проявява огромен интерес към новия му моноспектакъл „Викове от подземието“. В него участва актьорът Йордан Ръсин. Постановката представлява театрална адаптация по „Записки от подземието“ на Достоевски. Билетите за представлението се изчерпват за рекордно кратко време. Радев вярва, че наградите са важни за достигане на посланията до по-широк кръг от хора. „Берлин, Берлин“ разглежда тежките поражения от тоталитарния комунистически режим. Тези рани все още оказват влияние върху българското общество днес.

Театърът е любовно преживяване, в което даваш на другия най-доброто от себе си

Режисьорът разглежда изкуството като философия, изразена чрез сетивни форми. Той държи на разнообразието и различните житейски съдби. Според него театърът трябва да разширява хоризонта на съчувствието. Радев подчертава, че конкретните художествени решения винаги следват съдържанието. Те никога не се раждат преди него. Той не се страхува от творческите кризи и ги приема като част от професионалния път. Режисьорът определя театъра като любовно преживяване, в което артистът дава най-доброто от себе си на публиката. След негов спектакъл зрителят трябва да мисли за света наоколо, а не само за сценичните решения.

В работата си с актьорите Радев залага на пълното доверие. Той не изисква от артистите да заслужават неговото предразположение. Режисьорът го дарява в аванс, за да започне творческият процес. С някои актьори се работи леко и бързо се намира правилната посока. С други е необходимо по-дълго убеждаване в ценността на материала. Радев търси в актьора откровеност и смелост за органична игра. Той се вдъхновява от думите на Сър Иън Маккелън за прехода от сръчно превъплъщение към откровение.

Да сочиш с пръст пороците вън от себе си, е глупост.

По темата за държавното финансиране Радев изразява категорично мнение. Той смята, че държавната намеса в автономни области често пречи на развитието. Ролята на държавата трябва да бъде на арбитър. Тя трябва да осигурява среда за свободна конкуренция на идеи чрез законодателство. Качеството не се постига с административни мерки. Външните ограничения често водят до корупция според него. Радев вярва, че държавата трябва да се грижи за културната инфраструктура и достъпа на зрителите, а не директно за артистите. Той коментира и скандалите с разпределението на средства от Национален фонд „Култура“. Според него не е работа на държавата да дава пари на конкретни артисти по този начин.

В българското театрално пространство приемствеността е ключова, както показва примерът на Дарин Ангелов, който събра легендите Явор Милушев и Цветана Манева на една сцена. Стоян Радев също работи за съхраняване на смисъла в изкуството. Той анализира образа на „подземния човек“ в контекста на съвременната пропаганда. Пропагандата се опитва да скрие истината чрез лозунги за идеален свят. Това води до тежки последици и глобални конфликти. „Подземният човек“ днес е този, който съзнава човешкото условие.

Да се стремим към благополучие, е някак неприлично.

Радев е активен гражданин и вярва в силата на гражданското общество. Той вижда изход от политическата нестабилност в България. Този път минава през преодоляване на тежкото идеологическо наследство. Режисьорът определя политическата отговорност като дефицит заради наследството на комунистическата утопия. Творческата естетика на Радев отваря пространство за свободен избор и споделено преживяване. Той не планира влизане в политиката, но продължава да бъде коректив на процесите. Заедно с Георги Лозанов обмислят продължение на документалния филм „И България е една голяма грешка“.