Революционното усещане на Тръмп за времето променя правилата на световната политика

Съвременната криза на демокрацията намира своя най-ярък израз в промененото възприятие за политическото време. Политологът Иван Кръстев анализира този феномен чрез действията на световните лидери във „Файненшъл таймс“. Много от съвременните ръководители на велики сили промениха конституциите си, за да удължат своя престой на власт. Това важи за руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Китайският лидер Си Цзинпин също следва този модел, макар Китай да не е демокрация. Скоро светът ще насочи вниманието си към американския президент Доналд Тръмп.

Възниква въпросът дали Тръмп ще се опита да постигне конституционно невъзможното чрез нов мандат. Неговото превръщане във военен президент може да бъде прелюдия към удължаване на управлението му. Демократичната политика вече функционира в напълно различен времеви режим. Миналото и настоящето се преливат по нов и неочакван начин. Тръмп се държи едновременно като свой баща и свой син. Докато Путин се консултира с духа на Петър Велики, Тръмп игнорира историята. Той споменава бивши лидери само за да изтъкне собственото си превъзходство над тях. Неговата безразличност към миналото е равна само на липсата на интерес към бъдещите поколения.

Тръмп съкрати ултиматума към Русия за прекратяване на войната в Украйна на нов краен срок от едва 10-12 дни. Този ход демонстрира неговото уникално усещане за спешност. Революцията на Тръмп представлява истинска имплозия на самото време. Той не проявява интерес към събитията преди него или след него. Историята трябва да спре рязко в момента, в който той напусне политическата сцена. Това обяснява защо той вярва, че войните трябва да приключат за броени дни. Знаем скоростта, с която се променя светът – много бърза, но не и посоката, което засилва усещането за несигурност.

Отношението на Тръмп към времето определя цялото му политическо поведение. Той не мисли в категориите на дългосрочната стратегия. Неговият фокус са единствено крайните срокове.

Той е като режисьор, който не снима филми, а само трейлъри за филми, които никога няма да бъдат направени.

Тръмп не се интересува от конкретния изход на конфликта в Украйна. За него е важен единствено моментът на неговото приключване. Той преговаря с държави по начина, по който задлъжнял бизнесмен говори с кредитори. Тръмп използва нарастващото чувство за спешност в обществото като мощно политическо оръжие. Екзистенциалната тревога, че времето изтича, доминира над всички останали въпроси.

Американският президент подписа изпълнителна заповед за въвеждане на нова 10% глобална митническа тарифа след решение на Върховния съд. Този акт променя правилата на световната търговия за броени часове. Тръмп предлага условия, които поставят партньорите му в невъзможна позиция.

Тръмп предлага сделки, които другите не могат нито да откажат, нито да приемат.

Кремъл трябва да реши дали да приеме предложение, което никой друг президент не би направил. В същото време Москва се притеснява дали подобна сделка ще бъде трайна.

Украйна също е изправена пред тежки дилеми заради новата времева рамка на Вашингтон. Тръмп предупреди, че Киев рискува да загуби още територии при отказ от бързи преговори. Тръмп кара света да се влюби в Китай*, тъй като Пекин предлага по-предвидима алтернатива. Докато САЩ се фокусират върху изолационизма, Русия демонстрира единство с Китай и Индия. Новата стратегия за национална сигурност на САЩ от декември 2025 г. вече не разглежда Русия като директна заплаха. Този завой в политиката шокира много европейски съюзници.

Европейските лидери се опитват да избегнат капана на революционното напрежение. Френският президент Еманюел Макрон вижда във Върховния съд необходим противовес на президентската власт. Свиването на миналото и настоящето е специфичният принос на Тръмп към съвременната политика. Нашите мечти за бъдещето са драстично променени от неговия стил на управление. Болшевиките мумифицираха Ленин, за да обещаят вечен живот на неговите идеи. Тръмп постига нещо различно чрез своето постоянно присъствие в медийния и политическия фокус. Той успява да ни накара да вярваме, че винаги ще бъде фактор на сцената. Това е новата онтология на времето, която пренаписва международните отношения днес.