Решено: Народното събрание прие удължителния държавен бюджет от 1 април

Народното събрание прие окончателно удължаването на държавния бюджет. Новите финансови рамки влизат в сила от 1 април. Служебният финансов министър Георги Клисурски изрази сериозни опасения за стабилността. Той предупреди, че дефицитът може да надвиши законовите граници. Според него бюджетната дисциплина е сериозно застрашена от новите разходи.

„Народното събрание, освен просто да приеме удължаването на бюджета, е добре да го приеме в такъв вид, който да запазва финансовата дисциплина на страната спрямо законите. Дефицитът не трябва да надвишава 3% БВП, а с направените предложения между първо и второ четене дефицитът може да набъбне с над 1% от БВП“

Министърът подчерта, че предложенията между четенията натоварват хазната. Той използва метафората за вълка и агнето в залата.

„няма как и вълкът да е сит, и агнето – цяло“

Клисурски допълни, че дефицитът ще „изхвърчи през тавана на къщичката“. Дефицитът на държавния бюджет не трябва да надвишава 3% от БВП според изискванията на закона. Депутатът от ДПС-Ново начало Йордан Цонев нарече ситуацията „финансова уйдурма“. Той обеща корекции в Закона за публичните финанси в новия парламент. Цонев смята, че приходите през 2026 г. ще са с 6 млрд. евро повече.

Мартин Димитров от ПП/ДБ предупреди за риск от вдигане на данъците. Той разкритикува искането общините да харчат преходни остатъци за 1 милиард евро. Според него това е опасна игра преди избори.

„Няма значение кой ще управлява утре, сметката ще става все по-убийствена и ще се стигне до вдигане на данъци. Искането да се разреши на общините изхарчването на преходните остатъци от миналата година е за близо 1 милиард евро. По изборите искате този милиард да бъде похарчен и това е опасна игра“

Спорът за общинските субсидии се пренесе от комисията в пленарната зала. ГЕРБ, ДПС-НН и БСП предложиха целевите субсидии да станат текущи разходи. Красимир Вълчев от ГЕРБ прогнозира, че остатъците ще са едва 100-200 млн. евро. Асен Василев от ПП/ДБ нарече това „изключително вредна практика“.

„Това е изключително вредна практика, която ГЕРБ прилагаше години наред. С нея се избягва по-тежката процедури и повече строителни книжа за инфраструктурни проекти, които се представят като текущи ремонти. Само че при тези ремонти цената се завишава до три пъти. Не трябва да се допуска подобна възможност, това ще доведе до много по-големи разходи“

Въпреки критиките, мнозинството гласува предложението. Растежът на разходите е заложен в новия план. Удължителният бюджет предвижда 5% индексация на заплатите в бюджетната сфера и ръст на минималната заплата. По-високи възнаграждения ще получат служителите в БДЖ и „Български пощи“. Социалните разходи също се увеличават значително. Предисторията на този процес включва важни гласувания. Удължителният бюджет мина на първо четене в парламента по-рано тази седмица.

Банките ще имат облекчен достъп до Регистъра на НАП. Това ще улесни проверките на доходите за ипотечни кредити. Министър Клисурски подкрепи мярката за насърчаване на легалното кредитиране. Държавата ще даде гаранции за 92 млн. евро за „Булгартрансгаз“. Средствата са за разширяване на газопреносната мрежа. Те са част от проекта за Вертикалния газов коридор. Коридорът свързва България с Гърция, Румъния, Унгария и Украйна.

Министерството на финансите вече публикува проекта за 2026 г. Държавният бюджет за 2026 г. е първият, изготвен изцяло в евро, с планиран дефицит от 3%. Официалният дефицит се равнява на 3.65 млрд. евро. Таванът на новия дълг е 10.5 млрд. евро. Разходите за заплати ще достигнат близо 9 млрд. евро. Експерти обаче изразяват сериозни съмнения относно цифрите.

Реалният дефицит може да достигне 3.5-4% поради липса на реформи и прекласификации на разходи. Симеон Дянков прогнозира дефицит от 6-8% за 2025 г. Приходите за 2026 г. се очаква да бъдат 51.4 млрд. евро. Разходите ще възлязат на 55.09 млрд. евро. Фокусът остава върху косвените данъци. Те трябва да донесат 19.4 млрд. евро. Предвижда се и увеличение на осигурителната вноска за пенсии с 2 процентни пункта.

Дефицитът за 2025 г. е почти достигнат към септември. Държавата разчита на европейски плащания за балансиране. Разходите ще представляват 40.1% от БВП през 2026 г. Някои предложения на депутати бяха отхвърлени. ДПС-Ново начало предложи 6.5 млн. евро за проверки на КЕВР. Това не беше прието от залата. Отпаднаха и идеите за по-висок праг за регистрация по ДДС. Не се прие увеличение на заплатите на акушерките. Субсидията за партиите остава непроменена.

„В резултат на допълнителните разходи дефицитът ще набъбне с още един процентен пункт и ще изхвърчи през тавана на къщичката от 3%“