Реалните заплати скочиха двойно за десет години: Перник води по ръст на доходите
Анализът на динамиката на реалните заплати за последните десет години (2015 – средата на 2025 г.) показва, че покупателната способност на работещите се е увеличила над два пъти. Най-голям ръст на доходите е отчетен в области като Перник, Видин и Кърджали, както и в сектора на образованието. Проучването опровергава твърденията за реално обедняване и отчита намаляване на неравенството в доходите, като по-бедните домакинства регистрират по-голям процентен ръст.
Хора са излезли на разходка по бул. "Витоша" в София. Снимка Велислав Николов
Анализ на динамиката на реалните заплати през последното десетилетие категорично опровергава публичните твърдения за стагнация или дори реално обедняване. Данните показват значително подобряване на стандарта на живот на работещите. В периода между 2015 г. и средата на 2025 г. покупателната способност на средните възнаграждения се повишава значително – често над два пъти, въпреки натрупаната инфлация.
За да се оцени ръстът на покупателната способност, експертите са индексирали месечните номинални заплати спрямо средната стойност за 2015 г. Полученият номинален индекс е коригиран със стойността на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), за да се отчете ефектът на цените. Според използвания ХИПЦ, акумулираният ръст на цените от 2015 г. насам е над 40%.
Секторна динамика: Образованието е лидер, енергетиката – изостава
На секторно ниво най-голям ръст на реалните заплати се наблюдава в образованието, достигайки 180-200% към края на разглеждания период. Този резултат е пряко следствие от целенасочената политика за повишаване на доходите на преподавателите и обвързването им със средната заплата за страната. Сравним ръст има и в културата, спорта и развлечението, както и в държавното управление и административните дейности, често заради по-ниската база, от която стартират.
Прави впечатление, че секторите с доминираща публична заетост (здравеопазване, образование, държавно управление) често играят ролята на догонващи процесите в частния бизнес. Най-бавен реален ръст за десетгодишния период – между 80% и 100% – се отчита в енергетиката, добива и финансите. Тези сектори обаче са стартирали с относително високо заплащане в началото на периода, което продължава да бъде сред най-високите и днес, въпреки по-бавния темп на растеж.
Транспортът и строителството показват по-бавна динамика, но бързо наваксват в годините след пандемията, достигайки ръст от 100-110% до 160-170%, мотивиран най-вече от острия недостиг на кадри. Отделно, данните за хотелите и ресторантите, както и културата и развлеченията, отбелязват рязък спад през 2020 г., почти до нивата от 2015 г., в резултат на строгите локдауни и спирането на дейността.
Регионални лидери и намаляване на неравенството
Подобряването на стандарта на живот е най-осезаемо в областите, където стартовото равнище е било по-ниско. Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот постигат Перник, Видин, Кърджали и Плевен. По-умерена динамика има в области с по-високо заплащане в началото на периода, като Стара Загора, Бургас и София – област. Няколко области, сред които Сливен, Пазарджик и Ловеч, постигат сериозно подобрение още към края на пандемията.
Данните потвърждават и тенденция към намаляване на неравенството в доходите. В периода между 2015 и 2024 г., реалните доходи на по-бедните домакинства в България са се покачили с 56.5%. За сравнение, домакинствата в средната група добавят 42.4%, докато богатите домакинства реализират ръст от 39.5%. Това води до понижаване на неравенството: разликата между горната и долната група намалява от 81.4% през 2015 г. до 61.7% през 2024 г.
Актуални данни
Ръстът на доходите продължава с устойчив темп. Средната брутна месечна работна заплата в България през първото тримесечие на 2025 г. е 2 443 лева. Това представлява ръст от 11.1% спрямо същия период от предходната година. Изводът е ясен: въпреки значителната инфлация, покупателната способност на работещите във всички сектори и региони се е повишила драстично през последното десетилетие, което прави всякакви наративи за реално обедняване напълно несъстоятелни.
