Разширяването на ЕС към Западните Балкани: Икономически ползи и политически предизвикателства

България последователно подкрепя политиката на разширяване на Европейския съюз като инструмент за стабилност. Бизнесът и гражданите приветстват присъединяването на страните от Западните Балкани към общността. Основните пречки пред интеграцията остават тежката бюрокрация и бавното преминаване на границите. Тези фактори забавят икономическия растеж на целия регион.

Христо Жеков работи като международен шофьор повече от две десетилетия. Той пътува до Западните Балкани всяка седмица. Според него тези държави са географски най-близо, но логистично са най-трудни за достигане.

Границите са проблемът, самите граници. Трафикът е голям и няма, не успяваме да стигнем до дистанцията с едно шофиране. На Калотина съм чакал 12 часа, то свършва работният ден, оставаш, спиш и на другия ден продължаваш.

Разстоянието от 400 километра между София и Белград често отнема цели два дни. Пътуването до Тирана или Сараево може да продължи още по-дълго. Превозвачите губят между 10 и 12 евро на час за всеки престоял камион на границата. Тези закъснения водят до милиони евро загуби и повишени въглеродни емисии.

Йордан Арабаджиев от Съюза на международните превозвачи подчертава нуждата от Европа без граници. Той отбелязва, че престоят носи вреди за цялата икономическа верига.

Чрез конкуренцията се явява прогресът, така че ние ги очакваме с нашите нови камиони да бъдат наши конкуренти.

България би спечелила значително от пълната интеграция на съседите си. Подобна икономическа свързаност напомня на ползите, които България печели от членството в Шенген. Експертите настояват за дълбоки политически и икономически реформи в страните кандидатки.

Брюксел промени своя подход към разширяването след 2023 година. Вече се залага на преждевременна интеграция в европейския пазар. Целта е държавите от региона да усетят икономическите ползи преди официалното пълноправно членство.

Политологът д-р Иван Начев от НБУ обяснява новата стратегия на Съюза. В момента се изгражда общ пазар на шестте балкански страни извън ЕС. Европа инвестира в дигитализация и мащабни инфраструктурни проекти.

До края на 2026 година, вероятно Черна Гора ще приключи преговорите. Стремим се до 2027 година до края, да приключим преговорите с Албания.

Следващата среща на върха ЕС–Западни Балкани е планирана за юни 2026 г. в Черна гора. Брюкселската декларация подчертава, че разширяването ще се случва само по заслуги. Важно условие е стриктното спазване на договорите, включително този между България и Северна Македония.

Европейските институции настояват за ускорени реформи в правосъдието и медийната свобода. Същевременно ЕС обмисля нови модели за присъединяване, за да избегне институционално блокиране. Интеграцията обещава по-евтини стоки и отпадане на таксите за роуминг.

Историческите противоречия остават пречка за част от обществото. Д-р Иван Начев дава пример с помирението между Франция и Германия след Втората световна война.

Тези исторически противоречия, ако бъдат преодолени, много лесно ще се премине напред.

Туристическият сектор вижда огромен потенциал в регионалното сътрудничество. Румен Драганов от Института за анализи и прогнози в туризма призовава за развитие на икономическите връзки.

Когото ѝ да питате от бизнеса, той веднага ще се подпише за това, че ние трябва да развиваме икономическите отношения много буйно, защото става въпрос за много пари, които ние губим всеки ден.

Балканските страни работят върху общ туристически продукт. Той се основава на богатото антично наследство на региона.

Ние имаме какво да дадем – и вино, и розово масло, и кисело мляко, и най-старото злато на света.

За успеха на тези инициативи са необходими нови въздушни линии между балканските столици. По-добрите транспортни връзки ще стимулират не само туризма, но и търговията. Ускоряването на реформите е жизненоважно за ограничаване на външни влияния в региона.