Разсекретен документ на ЦРУ: Киро Глигоров отказал 100 милиона долара за смяна на името на Македония

Разсекретен документ на ЦРУ от 6 ноември 1992 г. разкрива непознати детайли от балканската история. Тогавашният президент на Северна Македония Киро Глигоров е отхвърлил огромна финансова помощ от Гърция. Представители на Атина са предложили 100 милиона долара в замяна на промяна на името на държавата. Информацията се базира на анализ от дигиталната библиотека на американското разузнаване.

По това време младата държава преминава през тежка икономическа криза. Разпадането на Югославия води до загуба на ключови пазари. Въпреки финансовия натиск, Глигоров определя гръцките искания като „нерационални“. Той отказва да приеме офертата в името на държавния суверенитет.

Докладът на ЦРУ описва Киро Глигоров като изключително опитен и прагматичен политик. Американските анализатори го наричат „мъдра стара лисица“ заради неговото стратегическо мислене. Разузнаването подчертава неговата ключова роля за стабилизирането на страната след независимостта през 1991 г. В документите той е определен и като „уважаван държавник ветеран и реформатор“.

Мъдра стара лисица, която постоянно работи за балансиране на противоположните сили в своята република и в целия Балкански полуостров.

Интересен детайл се появява в мемоарите на президента „Македония е всичко, което имаме“. Там Глигоров не споменава сумата от 100 милиона долара. Той обаче твърди, че гръцки посредници са му предложили личен подкуп от 1 милион долара. Целта отново е била същата – съгласие за промяна на името.

Президентът е бил силно критичен към лидерите Слободан Милошевич и Франьо Туджман. Глигоров ги обвинява за разпадането на югославската федерация и последвалата криза. Той категорично отхвърля предложенията на Милошевич за съюз със Сърбия. Вместо това президентът търси дипломатическа координация с босненския лидер Алия Изетбегович.

Външната политика на Глигоров е насочена към изграждане на тесни връзки с България и Турция. Той активно търси политическа подкрепа от САЩ, Великобритания и Франция. Във вътрешен план президентът се стреми да балансира етническото напрежение. Целта му е изграждането на гражданска държава, основана на индивидуалните права.

След края на своя мандат Глигоров променя някои от своите позиции. Той започва да се противопоставя на присъединяването към НАТО и Европейския съюз. В по-късните си години първият президент предлага по-тясно сътрудничество с Русия. Киро Глигоров остава на поста до 1999 г. и умира на 1 януари 2012 г. Неговото управление поставя основите на независимата държава в условия на регионална нестабилност.