Разпадът на отхвърления от матрицата японец в шокиращия, но хитов „Жената-конбини“
Спектакълът „Жената-конбини“ в Народния театър предизвиква фурор с шокиращи сцени и дълбок социален коментар. Разберете защо историята на Саяка Мурата стана хит в София.
Актьорът Александър Тонев (в образа на Шираха сан) Снимки: Стефан Здравески, Народен театър Александър Тонев и Боряна Йовчева Снимка: Стефан Здравески, Народен театър Марий Росен Снимка: Архив
Народният театър „Иван Вазов“ се превръща в сцена на необичайно и провокативно културно събитие. Салонът е препълнен седмици преди всяко следващо представление. Публиката разграбва местата заради едно заглавие, което се превърна в истинско изпитание за сетивата. Спектакълът „Жената-конбини“ по световния бестселър на Саяка Мурата предизвиква едновременно шок и възторг.
Въпреки че постановката смущава част от зрителите, опашките пред касите не стихват. Хората търсят сблъсък с нещо, което прекрачва границите на традиционния театър. Режисьорът Марий Росен добавя специфична балканска плътност към оригиналния японски текст. Резултатът е разтърсващо изследване на човешкото отчуждение и социалния натиск.
Централен момент в представлението е една сцена, която разцепва стерилната тишина в залата. Тя действа върху публиката като истински физиологичен шамар. Актьорът Александър Тонев остава неподвижен в продължение на десет минути в ключова сцена. В образа на Шираха сан той застива пред очите на зрителите с широко отворена уста. От нея бавно се стичат лиги, докато залата наблюдава в сащисано мълчание.
Тази сурова физиология предизвиква възмущение у някои, но държи останалите приковани към столовете. Марий Росен пояснява, че тази „лигавост“ не е случаен ефект. Тя е краен израз на пълното отчаяние на героя. На фона на белия и чист декор, слюнката стои като гротескно петно върху японското съвършенство. Това е визуалният превод на вътрешния разпад на един човек, изхвърлен от системата.
„Не съм го мислил като провокация, не е нарочно търсен образ Шираха сан да действа така. По-скоро е краен израз на неговите действия да си търси жена, тъжен жест е“
Сюжетът се фокусира върху парадоксалната връзка между Кейко Фурукура и Шираха сан. Боряна Йовчева изгражда образа на Кейко с плашеща прецизност. Нейната героиня е „празна“ и лишена от собствени желания. За нея нормалността е просто софтуер, който тя инсталира всеки ден. Кейко облича униформата на денонощния магазин „Комбини“ и приема неговите правила като свои.
Шираха сан е пълният антипод на социалния ред. Той е мръсен, нагъл и представя паразитното съществуване. Неговото присъствие е агресивно нахлуване в подредения свят на Кейко. Двамата не се докосват емоционално, а се използват като паравани пред обществото. Кейко „купува“ присъствието на мъж, за да спре неудобните въпроси на околните. Подобно на други продукции, които изследват границите на човешката психика, като пиесата за смъртта в Театър 199, „Жената-конбини“ не оставя никого равнодушен.
В този общ свят няма споделеност, флирт или секс. Кейко води повествованието с безстрастен глас. За нея течащата слюнка на партньора ѝ е просто факт от околната среда. Тя я възприема като срока на годност на стоките по рафтовете. Живият говор пробива стерилността само с думата „Заповядайте“. Това е паролата за японското обслужване и едновременно с това непробиваема стена пред душата.
За да разберем напълно „Жената-конбини“, трябва да познаваме японското общество. Концепциите за „нака“ (вътрешно) и „сото“ (външно) са негов фундамент. Романът на Мурата е продаден в над един милион екземпляра в Япония. Авторката сама е работила в конбини в продължение на 18 години. Тя описва свят, в който натискът за конформизъм е задушаващ.
Денонощните магазини в Япония са храмове на предвидимостта. Всичко там е строго кодифицирано. Тази обсесия по реда е пренесена в спектакъла чрез минималистичния декор. Кейко не просто работи в магазина, тя се преражда в него. За нея хаосът на емоциите е опасен, а стерилността е лечебна. Жена след 30-те без брак и кариера често се счита за „повредена“ в японската култура. Кейко съзнава, че е дефектна част в социалния механизъм.
Образът на Шираха сан е въплъщение на модерния японски аутсайдер. Той е вариация на „хикикомори“ – хора, които се изолират напълно от света. В Япония физическата нечистоплътност е върховна форма на социално неприличие. Постановката не разчита на голи тела за привличане на вниманието, а използва гротеската за по-дълбоки послания.
Спектакълът „Жената-конбини“ е базиран на световния бестселър на японската писателка Саяка Мурата. Драматизацията е направена по превода на Маргарита Укегава. Тя подчертава значението на баланса при предаването на японските културни особености. Екипът зад проекта включва хореографа Яница Атанасова и сценографа Петя Буюкова. Музиката е дело на Александър Евтимов-Шаманчето, а драматург е Анелия Янева.
