Разпадът на „Хамас“: групировката е разкъсвана между Техеран, Доха и Анкара

Анализ на вътрешните борби в „Хамас“ след 7 октомври. Ролята на Катар като посредник и спонсор е подложена на натиск, а израелските удари са елиминирали голяма част от ръководството. Това създава вакуум, който заплашва да разцепи групировката на враждуващи фракции, контролирани от регионалните им покровители в Техеран, Доха и Анкара.

Разпадът на "Хамас": групировката е разкъсвана между Техеран, Доха и Анкара
Време за четене: 2 мин. 19 септември 2025

Войната в Газа и целенасочените израелски удари не са единствената заплаха за бъдещето на „Хамас“. Все по-ясно се очертава, че групировката е изправена пред вътрешен колапс, като различните ѝ крила са подвластни на конкуриращи се регионални сили – Иран, Катар и Турция. Въпросът вече не е само дали „Хамас“ ще оцелее като организация, а дали ще се разпадне на враждуващи фракции, всяка от които обслужва интересите на своя покровител.

Години наред Катар играеше сложна двойна игра. От една страна, Доха прие лидерите на „Хамас“, твърдейки, че го прави по молба на САЩ, за да поддържа отворен канал за посредничество. От друга, осигуряваше стабилност в Ивицата Газа чрез месечна финансова подкрепа от 50 милиона долара, която гарантираше крехко спокойствие преди 7 октомври. Тази политика беше част от по-голям проект на Катар да разшири влиянието си в арабския свят чрез подкрепа за движения, свързани с „Мюсюлмански братя“.

Атаката от 7 октомври обаче разбърка картите. Ролята на Катар като посредник беше остро разкритикувана от израелския премиер Бенямин Нетаняху, който в изтекъл запис нарече Доха „проблематичен“ посредник. Това, в комбинация с натиск от американския Конгрес, накара катарските власти да обявят, че ще преразгледат ролята си в преговорите.

Междувременно военната кампания на Израел доведе до хаос в командната структура на „Хамас“. Смята се, че при операциите са убити над 60 лидери от първи и втори ешелон, както и командири на военни бригади. Това създаде огромна организационна празнина и прекъсна връзката между политическото ръководство в чужбина (в Доха, Анкара и Техеран) и военното крило в Газа. В резултат механизмът за вземане на решения в групировката е практически блокирал.

На фона на тази катастрофална реалност възниква ключовият въпрос: кой в „Хамас“ има властта да вземе решение? Кой може да нареди спиране на войната, връщане на заложниците и предаване на оръжията? Ситуацията се усложнява и от несигурността около съдбата на политическото бюро след предполагаемия израелски удар срещу среща на ръководството в Доха.

Лидерството на „Хамас“ днес е разпръснато и разединено. Конкуриращи се фракции се борят за контрол над остатъците от движението, като всяка е идеологически и финансово обвързана с различен регионален център на власт. Всички знаци сочат, че „Хамас“ върви към разпадане на фракции, зависими от Техеран, Анкара или Доха. Тази фрагментация би сложила край на групировката като единна политическа и военна сила и би я превърнала в сбор от прокси милиции, обслужващи чужди интереси, вместо справедливата кауза на палестинския народ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *