Размисли за авторитета на държавните институции и смисъла на ‘Държавата’
Статията разглежда общественото възприятие за авторитета на ключови държавни институции в България. В повечето случаи оценките варират от „зле“ до „много зле“, което повдига въпроси за смисъла на „Държавата“ и запазването на независимостта.
Ироничните прозрения относно „биещата полиция“ и либералите предизвикаха вълна от дискусии, а последвалите граматически и синтактични упражнения за понятието „държава“ провокираха размисли за автора на водещите държавни институции. Предлагам кратък преглед на общественото възприятие за тях:
- Президент: Оценката е „зле“, а според някои – „много зле“.
- Парламент: Консенсусната оценка е „зле“ – според всички.
- Съдебна власт: Определена като „зле“, а за тези, които я реформират вече 35 години – „катастрофално зле“.
- Правителство: Оценката е „горе-долу“ според участниците в него, но „много зле“ според опозицията.
- Четвърта власт (медии): Възприема се като „зле“, а бивши медийни дейци я определят като „много зле“.
- Армия: Оценката „не е зле“ е за тези, които не са я виждали. Виждалите я обаче твърдят, че е „много зле“.
- Училище: Оценката е „горе-долу“ според учителите, но „много зле“ според родителите. Учениците нямат мнение, тъй като са заети с Тик-Ток.
- Полиция и пожарна: Оценката е „горе-долу“, но „много зле“ според опозицията.
Въпросът, който естествено възниква от тази картина, е: за каква държава, с каква главна буква искаме да говорим? И не е ли държавата по същество договор между нас за това как ще живеем заедно? Ако е така, тогава кой е „зле“ и кой – „много зле“? И как се пази Независимостта, която празнуваме, без нейните институции? Това не е заяждане, а само въпрос.
(Адаптирано от публикация във Фейсбук)
