Разкрития за младите и забранените субстанции: 80% употреба – мит или реалност?
Твърденията, че близо 80% от младите са пробвали забранена субстанция, се разминават с официалните данни, които сочат 13% за възрастовата група 15-64 години. Експерти изтъкват, че ранната употреба на 12-14 години е сериозен проблем, но не достига мащабите на масово разпространение, а родителите играят ключова роля в превенцията.
Хапчета дизайнерска дрога и екстази
Твърденията, че близо 80% от младите са пробвали поне веднъж забранена субстанция, предизвикват сериозен дебат и тревога в обществото. Психологът Даниела Лазарова от Военномедицинска академия (ВМА) повдигна въпроса, подчертавайки необходимостта от задълбочен анализ на проблема с употребата на психоактивни вещества сред младежите. Това число, макар и често цитирано, се разминава с официалните данни, които предоставят по-нюансирана картина и поставят под въпрос мащаба на проблема, както е представен първоначално.
Даниела Лазарова, заедно с медицински експерти и известни спортисти, участва в кампания на Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето. Кампанията е насочена срещу употребата на райски газ, вейпове и наркотици, като предвижда излъчване на видеоклипове в училища в цялата страна, информиращи за вредата от тези вещества. В инициативата участват лекари от ВМА, болница „Пиргов“, както и от градове като Варна, Стара Загора, Перник, Бургас, Пловдив, Пазарджик, Русе, подкрепени от спортисти като Невяна Владинова, Боряна Калейн и Димитър Кузманов.
Въпреки алармиращите твърдения за 80% употреба сред младите, по-детайлни проучвания разкриват други данни. Към 2024 г. едва 13% от българите на възраст между 15 и 64 години са употребявали наркотици поне веднъж, което представлява ръст от 30% за периода 2020-2024 г. Официални източници и експерти предупреждават, че твърдението за 82% е силно преувеличено и не отразява реалния мащаб на употреба сред децата и тийнейджърите. Налице са сериозни проблеми с ранната употреба – на 12-13-14 години – но това не достига нивата на масово разпространение, заявени в предишни статии. Според национални проучвания, около 300 000 българи (близо 4,6% от общото население) имат опит с наркотични вещества. Най-разпространени са канабис, амфетамини, екстази, кокаин и хероин.
Психологът Лазарова изтъква, че родителите често търсят помощ твърде късно. Когато става дума за зависимост, проблемът засяга цялото семейство, а не само употребяващия. Тези пациенти се нуждаят от комплексна медицинска, социална и психологическа подкрепа. Според Лазарова, децата често индикират проблеми в семейството чрез употребата на психоактивни вещества. Презадоволените деца, които получават всичко материално, но нямат достатъчно внимание, също проявяват сериозни дефицити. Някои деца прибягват до забранени субстанции, за да се интегрират в група или да компенсират липсата на самочувствие, ако родителите не са изградили у тях усещане, че са добри и ценни. Децата често не осъзнават реалните поражения от райски газ, вейпове и наркотици, но дори след като им бъдат обяснени, те продължават да смятат, че „на тях няма да им се случи“.
Връзката родител-дете е ключова. Ако тя не е стабилна, или ако родителите са свръхгрижовни/свръхвзискателни, детето може да започне да се бори за автономията си, включително чрез негативни действия и проба на субстанции. В тийнейджърска възраст приятелите често стават по-важни от родителите, а ценностната система на децата все още не е достатъчно изградена. Лазарова подчертава, че родителите не трябва да бъдат само приятели с децата си, а и да поставят граници, които да създават усещане за сигурност. Родителството е труден процес на постоянно учене и адаптация, тъй като децата непрекъснато се променят.
Ефективната комуникация изисква родителите да умеят да „слизат“ на нивото на детето, да се вълнуват от неговите интереси и разбирания, дори те да изглеждат като „глупости“. Това показва зрялост и изгражда любящи отношения, даващи усещане на детето, че е прието такова, каквото е. Родителите обикновено търсят помощ при рязка промяна в поведението на детето – агресия, апатия, промени в теглото, които могат да бъдат индикация за проблеми, включително употреба на забранени субстанции. Необходимо е да се обръща внимание и на прекалено ангажираните родители, които, в желанието си да дадат всичко най-добро, пропускат емоционалната подкрепа. Целта на психолозите е да вкарат детето в амбивалентност, така че то само да започне да се чуди дали иска да продължава да взима дадена субстанция. Успехът не е гарантиран, тъй като някои родители не са готови да чуят истината и да приемат необходимите промени.
