Разград като урок по толерантност: Режисьорката Адела Пеева за корените и вдъхновението

Режисьорката Адела Пеева споделя как мултикултурният Разград е оформил нейния светоглед и я е научил на толерантност. Вижте повече за корените на твореца зад „Чия е тази песен?“.

Разград като урок по толерантност: Режисьорката Адела Пеева за корените и вдъхновението

АДЕЛА ПЕЕВА

Време за четене: 2 мин. 28 януари 2026

За световнопризнатата режисьорка Адела Пеева родният Разград остава символ на топли детски спомени и дълбока човешка близост. В съзнанието ѝ градът се пази като мултинационално средище, където българи и турци споделят ежедневието си в хармония. Според нея именно тази среда е положила основите на нейната лична толерантност към хората.

Детството на Пеева преминава в игри сред междусъседските градинки, където животът тече бавно и автентично. Специално място в разказите ѝ заема нейният дядо Николай. Той е бил човек със силно присъствие и изключителна вътрешна дисциплина. След като бяга от болшевиките, той започва живота си отначало в малка барака под наем. Въпреки скромното съществуване, той запазва своето достойнство и принципи, превръщайки се в пример за вътрешна сила.

Днес, през януари 2026 година, Адела Пеева отбелязва своя 79-и рожден ден. Родена на 23 януари 1947 г., тя носи духа на Разград в своята мащабна кариера. Макар в момента да не посещава града физически, той остава нейната емоционална отправна точка и морален ориентир.

Творчеството на Пеева е пряко отражение на уроците по разбирателство, научени в детството. Тя е автор на над 50 документални продукции, които изследват сложните балкански съдби. Филми като „Чия е тази песен?“ и „Развод по албански“ разглеждат темите за национализма и културното наследство, които резонират с мултикултурния модел на Разград.

За своя изключителен принос към българската култура и изкуство, през 2012 г. режисьорката е удостоена с престижния орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен. Нейната работа продължава да бъде мост между различните общности на Балканите, доказвайки, че толерантността е универсален език.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *