Разгадана ли е мистерията на гигантската котва от XIX век край Царево?

Огромна желязна котва от XIX век, открита в Мичуринския залив край Царево, продължава да предизвиква археологически интерес. През юни водолазите Емил Бачев и Стамен Царков извадиха находка от типа „Паркър“, дълга близо 5 метра и тежаща 4 тона. Археологът Атанас Орачев е категоричен, че това е най-голямата котва, откривана някога в Черно море. За сравнение, котвата на известния кораб „Титаник“ е дълга 5,6 метра. Експертите предполагат, че котвата е изгубена по време на буря, характерна за Черно море.

Според размерите на котвата се смята, че дължината на кораба е надхвърляла 60 метра. Подобни плавателни съдове са изключително редки за Черно море през XIX век. Въпреки това, граффити с морски сюжети, открити от археолози през 80-те години на миналия век в несебърската църква „Св. Спас“, показват именно такива четиримачтови клипери, датирани от XIX век. Тези рисунки са свидетелство за върха на ветроходния флот по онова време.

Проф. Николай Овчаров наскоро свърза откритата котва с плавателния съд от рисунката в несебърската църква „Св. Спас“. Той предполага, че художникът е видял кораба именно със спусната котва по време на щорм. Това обяснява както впечатлението, така и детайлното изображение на подобен гигантски съд в бурни води. Новината за находката отново прикова вниманието към това уникално археологическо откритие.

Появата на клиперите през XIX век е свързана с разширяването на световната търговия и колониалните амбиции на големите държави. Първоначално американски корабостроители като Доналд МакКей създават изцяло дървени тримачтови кораби. Британците бързо реагират с техните „чайни“ клипери, предназначени за бърз превоз на стоки от Индия и Китай. 60-те години на XIX век са период на едни от най-красивите и бързи платноходи. Значението на тези бързи, но неустойчиви кораби намалява след откриването на Суецкия канал през 1869 година.

Това налага нуждата от многотонажни и стабилни кораби, макар и не толкова бързи като ранните клипери. Така се появяват кораби с композитна конструкция от дърво и желязо, наричани windjammers – буквално „изстискващи вятъра“. Те често са наричани и „клипери“, но се различават значително от по-ранните плавателни съдове. Върхът е достигнат в края на XIX и началото на XX век с германските „летящи клипери с буквата П“, като петмачтовия „Прусия“ с тонаж 5081 бруто тона.

Двете рисунки от църквата „Св. Спас“ изобразяват именно кораби от този тип, създадени през 60-80-те години на XIX век. Авторът на изображенията е бил вещ в корабостроенето, отразявайки много подробности като броя на мачтите, платната и кливерите. Най-важният въпрос е как тези огромни четиримачтови клипери са се озовали в Черно море, и то край българското крайбрежие.

След като Черно море е било затворено за света от Османската империя, то е отворено през 1829 г. след Одринския мирен договор. Тогава англичаните доминират в световната търговия. След Балта-Лиманското споразумение от 1838 г. те получават привилегията да бъдат първи търговски партньор на Османската империя. Отпадането на „зърнения монопол“ на Високата порта води до огромен бум на английското търговско корабоплаване в Черно море. През 1847 г. във Варна е открито британско консулство, а същата година на българския бряг акостират 14 английски кораба. Повече за откритието може да прочетете в свързана статия.

Британските позиции укрепват още повече след Кримската война. По това време българска пшеница прониква на английския пазар, а износът става много интензивен през 50-60-те години. Британският консул във Варна Сен Клер многократно докладва, че основните износни стоки от България са зърнените храни и вълната, необходима за процъфтяващата текстилна промишленост в Англия. С този период трябва да се свържат изображенията от църквата „Св. Спас“.

С голяма сигурност може да се приеме, че тези кораби са били английски по произход. Американски кораби не са достигали до българските пристанища по онова време. Многотонажните английски композитни клипери са били най-надеждните търговски съдове от епохата. През 60-70-те години на XIX век корабостроителната компания Barclay Curle в Глазгоу получава голяма поръчка за направа на многотонажни търговски съдове. През 1875 г. е спуснат „Каунти ъф Пийбълс“ – огромен четиримачтов кораб с железен корпус и пълно оборудване. С дължина 81,2 метра, той е бил най-съвременен „уиндджамер“, използван главно за търговия между Великобритания и Източна Индия. Последвани са от серия подобни кораби, носещи имената на шотландски графства. Възможно е някой от тези шотландски гиганти да е превозвал зърно от български пристанища и да е бил заварен от буря в Мичуринския залив, оставяйки след себе си мистериозната котва.