Разгадана е мистерията за произхода на Луната: Изгубената планета Тея е била съсед на Земята
Ново проучване разкрива, че изгубената планета „Тея“, която е формирала Луната, вероятно е произлязла от вътрешната част на Слънчевата система. Анализ на химически отпечатъци в скали от Земята и Луната е проследил произхода на протопланетата, чийто сблъсък е довел до създаването на нашия естествен спътник.
Учени разкриха нови детайли около формирането на Луната. Изгубената планета „Тея“, за която се смята, че се е сблъскала с младата Земя, вероятно е произлязла от вътрешната част на Слънчевата система. Това разкритие е резултат от анализ на химически отпечатъци в скали от Земята и Луната.
Отдавна съществува хипотеза, че Луната е възникнала след колосален сблъсък. Този сблъсък е бил между младата Земя и протопланета, наречена „Тея“. Досега обаче произходът и съставът на „Тея“ бяха неизвестни. Ново проучване изследва съотношенията на различни форми на желязо и други метали. Тези проби са взети от Земята и от лунната повърхност. Чрез тях изследователите са възстановили вероятния състав на „Тея“ и са проследили нейния произход.
Смятаме, че „Тея“ е древна планета, която се е сблъскала със Земята преди около четири и половина милиарда години. Вероятно е била с размерите на Марс и когато се е сблъскала със Земята, на практика се е самоунищожила. Тя е изхвърлила много отломки в космоса, заедно с част от Земята. С течение на времето тези отломки са се слели и са образували Луната.
Това обяснява Джейк Фостър, астроном в Кралската обсерватория в Гринуич. Скалите от Земята и Луната са почти идентични по отношение на металните изотопи. Тези изотопи служат като химически отпечатъци. Тяхното съвпадение показва, че двете тела са се образували от един и същ материал. Тази прилика обаче затрудняваше определянето на характеристиките на самата „Тея“.
Не само че имаме тази хипотеза за Тея и образуването на Луната, но сега можем да определим точно откъде в Слънчевата система е произлязла Тея. Бавно запълваме празнините в космическа мистерия.
Допълва Фостър. Учените вече са моделирали стотици сценарии. Те са анализирали изотопите на желязо, хром и цирконий. Тези изотопи имат леко различни модели в различните региони на Слънчевата система. Това е така, защото материалите по-близо до Слънцето са се образували при различни температури.
Обикновено откриваме, че обектите в различни части на Слънчевата система имат сходни изотопни съотношения. Така че, ако успеете да определите изотопните съотношения на „Тея“, можете да определите откъде е дошла. В този случай тя има много сходни съотношения с обектите във вътрешната част на Слънчевата система, които са малко по-близо до Слънцето, отколкото ние. Ето защо се подозира, че „Тея“ вероятно е била по-близо до Слънцето, отколкото ние, и че сме съседи.
Според Джейк Фостър, „Тея“ е била съсед на Земята, но по-близо до Слънцето. Разбирането на произхода на „Тея“ е ключово за възстановяване на етапите от формирането на планетите. То помага да се разбере как Земята е придобила своята маса и как се е развило нейното желязно ядро. Също така обяснява защо съставът на Луната е толкова сходен с нашия. Повърхността на Луната например е доста различна на близката и далечната ѝ страна, но изотопният състав остава сходен.
Въпреки тези открития, НАСА поставя под въпрос доминиращата теория за сблъсъка с „Тея“. Нови изследвания на изотопите на сяра в лунната мантия предполагат, че отломките от „Тея“ може да са по-голяма част от Луната, отколкото се е смятало. Някои учени предлагат алтернативни хипотези. Една от тях е възможността за древен атмосферно-химичен обмен. Това може да е повлияло на изотопните съотношения в лунната мантия. Тези нови перспективи продължават да обогатяват разбирането ни за космическите мистерии.
