Раздута администрация: Чиновниците се удвоиха, доверието се срина, бюджетите скочиха
Въпреки че българите намаляха с 1.5 милиона души през последните 15 години, броят на държавните чиновници се удвои до над 141 000. Бюджетът на МВР скочи от 1 на 5 милиарда лева, а доверието в полицията падна рязко, докато съдебната система консумира най-голям дял от БВП в ЕС. На този фон, чиновниците във ВСС ще получават заплати от 23 000 лева.
Народни представители заседават в сградата на Партийния дом. Снимка: 24 часа Настоящият състав на ВСС встъпи в длъжност на 3 октомври 2017 г., а мандатът му изтече на същата дата през 2022 г. СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА Бащата на Сияна - Николай Попов, по време на протест в памет на загинали на пътя. СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ Миналата седмица народните представители не проведоха нито едно заседание. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ Млади лекари протестират за по-високи заплати и реформа в здравеопазването. СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ
През последните 15 години България се изправя пред един остър парадокс: населението намалява с 1,5 милиона души, докато броят на чиновниците в държавната администрация се увеличава двойно. Докато през 2010 г. те са били 83 379, в наши дни броят им достига 141 399 души. Това означава, че днес 21 чиновници утежняват живота на всеки 1000 българи, значително повече в сравнение с Германия (15 на хиляда) или Гърция (13 на хиляда).
Увеличението на кадрите върви ръка за ръка с драстичен ръст на бюджетите, без това да води до подобрение в общественото доверие. Министерството на вътрешните работи е показателен пример. Бюджетът на МВР през 2010 г. е бил 1 милиард лева, а днес достига 5 милиарда лева. Преди 15 години полицията е била институцията с най-силно обществено доверие (53%), докато днес недоверието към нея е почти 60%.
Ефективността на системата също е под въпрос. От близо 50 000 служители в МВР, 5000 души имат ТЕЛК за нетрудоспособност, а 2000 не са успели да издържат изпита за физическа подготовка.
Правосъдие с най-висок дял от БВП и най-ниско доверие
Съдебната система поглъща най-висок процент от брутния вътрешен продукт в целия Европейски съюз. Въпреки това, България традиционно заема предпоследно място в ЕС по доверие в независимостта на съда и е в дъното на класациите за върховенство на правото. През последните 15 години работата на правораздавателните институции е намаляла с почти 20% заради стопеното население.
Въпреки намалялата работа, Висшият съдебен съвет (ВСС) предвижда ръст на заплатите в системата с 18% за 2026 г. Чиновниците във ВСС скоро ще получават заплати от 23 000 лева на месец след последното увеличение, при средна заплата за страната от 2640 лв.
Законодателна власт и скритите разходи
Народните представители също са част от раздутата администрация. През миналата седмица те не успяха да проведат нито едно заседание поради липса на кворум. От това лято обаче те се подписват под заплати между 8000 и 12 000 лв., които се индексират постоянно. Доверието в парламента традиционно е на дъното, около 10%.
Високите заплати са само част от тежестта. Безполезни чиновници се възползват от общо 5000 служебни коли — колкото е целият автопарк на МВР. Поддръжката и горивото за тези автомобили струват на данъкоплатците 50 милиона лева годишно.
Освен това, държавните служители не плащат сами осигуровките си — те се поемат от всички нас. Някои от тях получават и между 12 и 20 заплати при пенсиониране. Дори структури като антикорупционната комисия работят на загуба, като губят дела с много по-висока финансова стойност, отколкото печелят. Отсъжданията срещу прокуратурата за нарушени права и бавно правосъдие също се плащаме от данъкоплатците, а не от конкретния магистрат, допуснал провал в работата си.
В частния сектор, който изхранва тази администрация, заплатите вече са по-ниски от държавните, а служителите сами плащат осигуровките си. Тези почти 150 000 души често са описвани като партийно назначени, чиято цел е да осигурят послушание и правилно гласуване на избори. Ние ги субсидираме с данъци, а те съсипват нашия живот и бизнес.
