Рангел Вълчанов: Защо „Лачените обувки“ можеше да изпревари Фелини, ако не го бяха спрели?
Рангел Вълчанов, избран за режисьор №1 на България за XX век, остави дълбока следа в киното. Неговият гениален сценарий за „Лачените обувки на незнайния воин“ е отхвърлен за 17 години, което може би е забавило българското кино спрямо световни майстори като Федерико Фелини. Скоро ще отбележим 97 години от рождението му.
Рангел Вълчанов Трима големи на българската култура (от дясно на ляво) - Рангел Вълчанов, Йордан Радичков и Доньо Донев Режисьорът с дъщеря си - актрисата Ани Вълчанова, на премиерата на книгата му “Хем съм сам, хем няма никой”
На 30 септември 2023 г. си отиде Рангел Вълчанов – най-самобитният български режисьор. Той остави след себе си незабравимо кино. Избран от колегите си за филмов режисьор №1 на България за XX век, Вълчанов твори смело и нестандартно. Скоро, на 12 октомври, ще отбележим 97 години от рождението му с редица културни събития. Те ще почетат творчеството му с прожекции и изложби.
Вълчанов е автор на 20 игрални и 10 документални филма. Много от тях печелят международни награди. Той е единственият български режисьор, завършил ВИТИЗ без да има средно образование. Това говори за неговата уникалност и упоритост.
„Изкуство, което печели почести, губи честта си“, казваше той в своя стил. Въпреки това, през 2006 г. Столичната община му присъди „Наградата на София“ за цялостен принос в световното кино.
Рангел Вълчанов започва пътя си в киното с Валери Петров. Заедно създават три филма. Първият е „На малкия остров“ от 1958 г. Той печели награди в Прага и Мелбърн. Филмът обаче предизвиква критика от партийни функционери.
„Но докъде стигнахме ние? Дори в такива хубави филми като „На малкия остров“ – филм с определена насоченост – през цялото време, въпреки че 43 души бягат в Съветския съюз, няма да чуете думите „комунист“ и „партия“?!“
— Ганчо Ганев, завеждащ отдел „Наука и образование“ на ЦК на БКП
Следват „Слънцето и сянката“ (1962) и „Първи урок“ (1960). И двата филма са високо оценени. Те печелят отличия от фестивали по света. „Слънцето и сянката“ е класиран сред най-добрите филми за ядрена война.
Вълчанов продължава да експериментира. Филмът му „Инспекторът и нощта“ (1963) е дебют за Стефан Данаилов. Той открива и нови нюанси в таланта на Невена Коканова. Режисьорът изследва теми като престъпление и наказание. Прави го във филми като „Вълчицата“ (1965). Това е първият български филм за трудновъзпитателни училища.
През 1966 г. той прави забавната пародия „Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров“. Филмът иронизира американското кино и мафията. В него участват почти всички големи актьори от онова време.
Следва работа в Прага. Там Вълчанов снима „Лице под маска“ и „Шанс“. Връща се в България и продължава да руши границите на соцреализма. Невинаги успява, както при музикалната комедия „Бягство в Ропотамо“.
Върхът в творчеството му се смята „Лачените обувки на незнайния воин“. Сценарият е от началото на 60-те години. Той обаче е отхвърлен от художествения съвет. Така филмът не може да бъде заснет цели 17 години.
„С този изключително оригинален филм, наситен с Фелиниеви мотиви, Рангел Вълчанов доказва, че е майстор от световна величина.“
— Неизвестен автор, цитиран в статията
„Амаркорд“ на Федерико Фелини излиза през 1973 г. Той също е много личен филм. Ако „Лачените обувки“ бяха снимани навреме, можехме да кажем, че „Амаркорд“ е наситен с мотиви на Вълчанов. Отхвърлянето на сценария му е пример за цензурата в социалистическата епоха. Това забавя развитието на българското кино.
След това Вълчанов се насочва към документалното кино. Той търси различни гледни точки към живота. Девет години снима пътешественика Николай Джамбазов. Филмът проследява строежа на яхтата му за околосветско пътешествие.
„Ами така, самбиция и селсканахаканост.“
— Рангел Вълчанов
„Имаше много смешни случки, понеже нищо не бях чел, нищо не знаех и разчитах на въображението си и на младежката си щуротия. После се запознах с италианския неореализъм и това събуди филмовия режисьор в мен…“
— Рангел Вълчанов
Веднъж го попитах дали се чувства сам. Отговорът му беше:
„Човек се ражда сам и умира сам, а през останалото време се опитва непрекъснато да доказва, че това не е вярно…“
— Рангел Вълчанов
Вечна ти памет, маестро!
