Радомир Чолаков: Българската икономика е ‘самодейна’ и свръхлиберална, липсва силен антикартелен контрол

Заместник-председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Радомир Чолаков изразява остра критика към състоянието на пазарната икономика в България, определяйки я като ‘самодейна’ и най-либерална в Европа. Според него, ако в България се приложат принципите на работа от Германия или Франция, ще се надигне ‘вой до небесата’ срещу преченето на стопанската инициатива. Тази констатация идва на фона на дискусии за засилване на правомощията на КЗК и препоръки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).Чолаков, който е избран за зам.-председател на КЗК през септември 2025 г., подчертава, че една от основните причини за осакатеното българско антикартелно законодателство е идеологемата за ‘слабата държава’, насаждана от началото на прехода. Тази идеология е обезсилила държавата и я е оттеглила напълно от стопанския живот, оставяйки го изцяло в ръцете на ‘невидимата ръка на пазара’. Парадоксално, дори в САЩ, още през 1890 г., е установено, че неконтролираният пазар може да доведе до картели и монополи във вреда на гражданите, което е наложило приемането на регулации.В интервюто си, Чолаков разкрива, че досега КЗК е функционирала по-скоро като регистратор на икономически процеси, отколкото като регулатор от западен тип, разполагайки с едни от най-слабите правомощия и ограничени възможности в сравнение с подобни органи в ЕС. Предлаганите промени в Закона за защита на конкуренцията отразяват препоръките на ОИСР за присъединяването на България към организацията. Те включват възможност за публикуване на междинни доклади при секторни анализи, ползване на външна експертиза, засилване на последващия контрол и въвеждане на споразумения за намаляване на санкции при доброволно признаване на нарушения.Въпреки тези изменения, Чолаков изразява скептицизъм относно тяхната ефективност, тъй като те не променят съществено основните проблеми. Той апелира за по-радикални мерки, като посочва примери от други държави: във Великобритания нарушенията на антикартелния закон са криминално престъпление със затвор до 5 години, а мениджъри могат да бъдат лишени от право да упражняват търговска дейност до 15 години. В Германия антикартелната служба може да налага задължения и мерки на предприятията въз основа на ‘обичайния житейски опит’. Чолаков подчертава, че българският пазар е ‘разграден двор’, където всеки прави каквото си иска, без да се съобразява с правилата, валидни в развитите пазарни икономики.Относно обвиненията, че КЗК е ‘бухалка’, Чолаков отговаря, че тези обвинения са неоснователни и отразяват липса на разбиране за функциите на регулатора. Той изтъква, че истинската цел на конкурентното и антикартелно законодателство е доброто функциониране на икономиката за благосъстоянието на гражданите, а не в полза на ограничен брой бизнес субекти.Като пример за сериозни проблеми, той посочва пазара на лекарствата, припомняйки случая с изчезването на инсулина преди години. Чолаков категорично заявява, че подобни ситуации не трябва да се случват в правилно регулирана пазарна икономика и КЗК ще направи всичко възможно това да не се повтаря в България. Той смело заявява, че КЗК няма да позволи на никого да пречи на свободния пазар чрез износ на животоспасяващи медикаменти с цел по-големи печалби.На въпроса за идеята за ‘Магазини за хората’, Чолаков вижда потенциал за успех, ако тя е обвързана с цялостен преглед на възможностите за коопериране между производителите. Той критикува негативното възприемане на думата ‘кооперация’ в България, подчертавайки, че кооперативните модели са успешни в страни като Швейцария. КЗК следи за нелоялни търговски практики, включително аномалии в ценообразуването, особено при въвеждане на еврото.