„Радикално по-човешко“: Томас Хедъруик срещу „епидемията от скука“ в градовете
Томас Хедъруик, почетен член на Кралския институт на британските архитекти, поставя във фокуса на своето творчество концепцията „Radically More Human“. Той критикува глобалната „епидемия от скука“, причинена от безличната и монотонна архитектура, която вреди на човешкия ум. Хедъруик настоява, че фасадата на сградите е най-важна за градската емоция и устойчивост.
Томас Хедъруик, един от най-смелите съвременни архитекти, призовава света да обърне внимание на емоционалните и човешки измерения в архитектурата. Неговата кураторска концепция, озаглавена „Radically More Human“ („Радикално по-човешко“), е сърцето на петото Биенале на архитектурата и урбанизма в Сеул. Тази тема звучи както поетично, така и политически, поставяйки под въпрос начина, по който изграждаме нашите градове.
„Искаме архитектурата отново да стане човешка“
— Томас Хедъруик
Лондончанин, роден през 1970 г., Хедъруик основава своето Heatherwick Studio едва 24-годишен. Студиото, създадено през 1994 г., бързо се утвърждава като едно от най-иновативните бюра в света, фокусирано върху експерименталния подход и човешкото преживяване. Още в ранните си проекти – от динамични структури до подвижни мостове – той мисли за архитектурата не като за строителство, а като за емоция в материална форма.
Той е почетен член на Кралския институт на британските архитекти и почетен доктор в Кралския колеж по изкуства. Сред най-разпознаваемите му проекти извън традиционната архитектура са дизайнът на чашата за Олимпийския огън на Лондон 2012 и павилионът на Великобритания „Собор от семена“ на Expo 2010 в Шанхай.
От скулптура до градски преживявания
Една от знаковите му ранни творби е „Pavilion“ (2013 г.), показан в градините на Chatsworth House. Тази скулптура впечатлява с органичната си форма, изградена от стотици тънки стоманени тръби, излъчващи енергия и движение, които приканват посетителите да преминат през тях и да усетят материала. Това ранно произведение предвещава концепцията му „Radically More Human“.
По-късно Хедъруик започва да създава проекти в голям мащаб. Един от най-емблематичните е „Vessel“ в Ню Йорк, завършен през 2018 г. в Hudson Yards. Тази гигантска терасовидна стълба, изградена от мед и стомана, се състои от почти 2 500 стъпала и 154 платформи, предлагащи нови перспективи към града. „Vessel“ съчетава инженерна сложност с поетична архитектура, създавайки уникално преживяване. След него следват „1000 Trees“ в Шанхай – терасирана гора от бетон и зеленина – и лондонският „Coal Drops Yard“.
„Мисля за сградите като за тела. Имаме нужда да ги усещаме, да ги докосваме, да ги обичаме.“
— Томас Хедъруик
Критиката към „Епидемията от скука“
Хедъруик предупреждава за т.нар. „епидемия от скука“ или „blandemic“ (от „bland“ – безличен, и „epidemic“ – епидемия). Той критикува глобалния проблем с градовете, които се пълнят с еднакви, „твърде гладки, твърде прави, твърде лъскави“ сгради.
„Твърде дълго градовете ни бяха проектирани така, сякаш са за машини, а не за хора.“
— Томас Хедъруик
За него тази визуално плоска и лишена от характер архитектура има реални последици: тя поражда отчуждение, анонимност и умора. Архитектът критикува „епидемията от скука“, като твърди, че безличните сгради „убиват любопитството ни“. В книгата си „Humanise: Наръчник на твореца за изграждане на нашия свят“ (2023) той задава провокативния въпрос: Ако градовете не ни правят щастливи, защо продължаваме да ги строим по същия начин?
Фасадата – социално изявление
Едно от най-смелите послания на Хедъруик е фокусът върху външната част на сградите. Той защитава идеята за „архитектурна емпатия“, където сградите изразяват и отговарят на човешките емоции.
„Интериорът е за малцина. Фасадата е за всички,“
— Томас Хедъруик
„Повечето хора не влизат в сградите, а минават покрай тях. Затова именно външността има по-голямо обществено значение.“
— Томас Хедъруик
Темата на Биеналето в Сеул е пряко отражение на тази философия. Централната инсталация – „Humanise Wall“ – представлява 90-метрова стена, съставена от 1428 метални плочи с изображения на над 400 проекта от 38 държави. Това е манифест за визуалното разнообразие и необходимостта от фасади, които изразяват индивидуалност и общност. Чрез проекта „Творчески общности“ Хедъруик насърчава жителите на Сеул да участват, защото, според него, „без обществено участие, няма промяна“.
Хедъруик обръща внимание и на психологическия аспект, като цитира изследвания, доказващи, че хората реагират позитивно на визуална сложност и текстура. „Не търся величие, търся човечност“, заявява той, подчертавайки, че архитектурата може да има терапевтична функция.
Любовта като устойчива практика
Архитектът свързва своята философия с темата за устойчивостта, преобръщайки традиционното разбиране за нея.
„Истинската устойчивост включва любов,“
— Томас Хедъруик
„Ако хората не обичат едно място, то няма да е устойчиво. Само когато обичаш, ще искаш да се грижиш за него.“
— Томас Хедъруик
Според Хедъруик, ако хората харесват сградите си, те ще ги пазят по-дълго. Концепцията „Radically More Human“ е призив към всички – архитекти, инвеститори и граждани – да търсят красотата и емоцията в градската среда, превръщайки ги в обществено здраве. Неговото послание е, че градът трябва да се усеща, не само да се вижда.
