Радикална промяна: Санкциите на Тръмп срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ вдигнаха цените на петрола с над 5%
Съединените щати наложиха санкции на „Роснефт“ и „Лукойл“, което доведе до ръст на цените на петрола с над 5%. Това представлява промяна в политиката на Вашингтон, целяща да принуди Москва към преговори, докато Китай и Индия започват да ограничават покупките си от санкционираните компании. България има преходен период за уреждане на текущи задължения, като БНБ не вижда риск за банковата система.
Цените на петрола на световните пазари скочиха с повече от пет процента, след като Съединените щати наложиха тежки санкции на руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“. Този ход, предприет от администрацията на Доналд Тръмп след девет месеца на колебание, представлява радикална промяна в политиката на Вашингтон, насочена към оказване на силен натиск върху Москва за прекратяване на войната в Украйна.
Фючърсите на сорта Брент поскъпнаха с 5,21 процента, достигайки 65,93 долара за барел. Американският лек суров петрол добави 5,58 процента към стойността си, установявайки се на 61,92 долара за барел. Този ръст е най-големият еднодневен скок от началото на конфликта между Израел и Иран на 13 юни. Санкциите бяха наложени, тъй като президентът Владимир Путин отказа да спре войната, според официалната позиция на Министерството на финансите на САЩ.
Решението на Тръмп засяга не само „Роснефт“ и „Лукойл“, които заедно осигуряват почти половината от общия износ на страната, но и дружества, в които те притежават 50 или повече процента дялово участие. Забранява се на американски физически и юридически лица да извършват финансови операции с тези компании и техните дъщерни дружества, като всички техни активи под американска юрисдикция ще бъдат замразени. Под удара на санкциите попадат вече и „Газпромнефт“ и „Сургутнефтегаз“, оформяйки забранителен списък от четирите най-големи руски петролни компании. Също така, новите мерки засягат и Рафинерията „Лукойл Нефтохим“ в Бургас.
Американските власти се надяват, че ограниченията ще принудят Русия да седне на масата за преговори. Президентът Тръмп коментира, че е настъпил моментът за това решение. Същевременно той планира да обсъди въпроса със закупуването на руски петрол от Китай с президента Си Цзинпин по време на среща в Южна Корея следващата седмица. Въпреки този диалог, държавните петролни компании на Китай вече преустановиха покупките на руски суров петрол по море от двете санкционирани компании, което допринесе допълнително за ръста на цените.
„Това са огромни санкции, те са срещу двете им големи петролни компании и се надяваме, че няма да продължат дълго“
— Доналд Тръмп, президент на САЩ
От своя страна, руският президент Владимир Путин определи американските санкции като „неприятелски“ акт. Той заяви, че енергийният сектор на Русия се чувства уверен, въпреки очакваните загуби. Путин също предупреди, че нарушаването на баланса на световните енергийни пазари може да доведе до покачване на цените, което би било неудобно за САЩ, особено с оглед на вътрешния политически ред и предстоящите междинни избори за Конгреса.
„неприятелски“ акт и „ще имат определени последици, но няма да повлияят съществено на нашето икономическо благополучие“
— Владимир Путин
Геополитически последствия и риск от вторични санкции
Експерти смятат, че ефектът от санкциите ще зависи най-вече от реакцията на основните купувачи — Индия и Китай. Индия, която се превърна в най-големия вносител на руски морски суров петрол след началото на войната, вероятно ще ограничи рязко вноса си. Най-големият индийски купувач, „Рилайънс Индъстрис“ (Reliance Industries), планира да намали или напълно да спре покупките си.
„Тези санкции могат да бъдат много значими и със сериозни последствия. Слагането на тези компании, и дъщерните им дружества, в забранителните списъки, отваря вратата и за вторични санкции за купувачите на руски петрол. Говорим най-вече за Индия и Китай“
— Мария Снеговая, анализатор
Ограниченията на САЩ принуждават рафинериите в Индия и Китай да търсят алтернативни доставчици, за да избегнат риска от изключване от западната банкова система. „Роснефт“ и „Лукойл“ осигуряват почти половината от общия износ на петрол на Русия.
Междувременно, Европейският съюз също засили натиска. ЕС одобри 19-ия пакет от ограничения, който включва забрана за внос на руски втечнен природен газ от януари 2026 г. Освен това, ЕС наложи санкции срещу китайски рафинерии и търговци, свързани с руски петрол, както и ограничения срещу компании, опериращи с руския „сенчест флот“.
Данъците от петролната и газовата индустрия представляват около една четвърт от федералния бюджет на Русия. Въпреки сериозността на мерките, някои анализатори остават скептични относно дългосрочния ефект. „Досега почти всички санкции срещу Русия през последните три години и половина не успяха да намалят добива или приходите от петрол в значителна степен“, коментира Клаудио Галимберти от „Ристад енерджи“ (Rystad Energy).
Ситуацията на пазара и в България
Световното предлагане изглежда достатъчно, като държавите от ОПЕК+ увеличават добива. Министърът на петрола на Кувейт потвърди, че ОПЕК е готова да компенсира всеки недостиг на пазара чрез увеличаване на производството. Тази готовност ограничи донякъде първоначалния ръст на цените. Ю Би Ес (UBS) прогнозира, че цената на сорта Брент вероятно ще се задържи в диапазона между 60 и 70 долара за барел.
Руската петролна компания „Роснефт“ произвежда около 6% от световното производство на петрол. Българската народна банка (БНБ) заяви, че наложените санкции на руските енергийни компании не създават риск за банковата система в България. Осигурен е преходен период за уреждане на текущите задължения. САЩ са готови да предприемат допълнителни действия, ако Москва не се съгласи на незабавно прекратяване на огъня в Украйна.
