Радев след президентството: Готовност за власт без червени линии и с поглед към Орбан
Румен Радев даде първото си голямо интервю след края на мандата, в което обяви готовност за коалиции без червени линии и защити спорните си позиции за Крим и енергетиката.
Румен Радев и Виктор Орбан СНИМКА: Йордан Симеонов Освен протестиращи, които искаха да задават въпроси на Радев, пред БНТ след предаването го чакаха и симпатизанти. СНИМКА: Велислав Николов
Първата голяма телевизионна изява на Румен Радев след напускането на президентския пост очерта контурите на неговия нов политически път. В рамките на 45 минути в ефира на БНТ той демонстрира решимост да влезе активно в партийната игра, като същевременно запази в тайна името и структурата на бъдещия си проект. Радев даде ясно да се разбере, че няма да поставя червени линии пред ГЕРБ или други политически субекти, стига те да споделят неговата визия за разграждане на олигархичния модел.
Стратегията на Радев включва явяване на предстоящите избори чрез използването на регистрации на други политически сили. Причината за тази дискретност е страхът от административен натиск и опитите на опонентите му да блокират инициативата още в зародиш. Радев потвърди, че ще прави собствена партия едва след като мине вотът, за да избегне капаните на статуквото.
Олигархията бърза да запази всяко едно име, което се завърти в пространството за партия. „Нашата България“ веднага бе запазено. Опитват се с административни мерки да пречат на това. Не мога да ви дам никакви детайли. Призовавам хората да имат готовност.
Въпросът за името на проекта остава отворен, въпреки че „Нашата България“ бе сочено като фаворит. Бившият шеф на кабинета му Иво Христов разясни, че опонентите са се заблудили и побързали да регистрират това наименование, което само доказва нервността в политическите среди. Радев защити и своя съратник Николай Копринков, като нарече обвиненията срещу него „мит“ и подчерта, че би се освободил от всеки в екипа си само при наличие на реални доказателства за нарушения.
По отношение на бъдещото управление Радев заложи на прагматизма пред идеологическото разделение. Той допусна сътрудничество с всяка формация, която влезе в 52-ия парламент с достатъчна тежест, за да подкрепи реформи в съдебната система и избора на нов Висш съдебен съвет. Иво Христов определи тази позиция като опит за създаване на „идеен бульон“, от който да се роди устойчиво правителство.
Нямам мания за спасител и не са ми присъщи месиански идеи, не искам еднолична власт.
Външнополитическите послания на Радев обаче предизвикаха сериозни критики. Той повтори тезата си, че Крим е руски в контекста на реалната ситуация на терен, макар да призна международното право. В допълнение, той защити спорния договор с турската компания „Боташ“ и изрази възхищение от политическия стил на Виктор Орбан. Според Радев Европа се намира в икономически упадък и трябва да погледне с по-голям реализъм към Русия, вместо да търси „морално лидерство“ в свят, доминиран от интересите на САЩ и Китай.
По време на Софийския икономически форум Радев допълни тезите си, като посочи икономиките на Китай, САЩ и Русия като примери за адаптивност. Той разкритикува европейските лидери за това, че се водят от „идеологически дивиденти“, вместо от икономически ползи, и призова за спиране на деиндустриализацията на континента чрез по-прагматични отношения с Москва.
Анализът на неговите изяви показва, че Радев се готви за ролята на обединител на широк спектър от недоволни избиратели, като същевременно оставя вратата отворена за коалиции, които доскоро изглеждаха немислими.
