Радев наложи вето на особения управител на „Лукойл“: Вицепрезидентът Йотова защитава интересите на България
Президентът Румен Радев наложи вето върху разпоредбите за въвеждане на особен управител в „Лукойл“, предупреждавайки, че те противоречат на Конституцията и носят риск от международни искове. Вицепрезидентът Илияна Йотова категорично подкрепи ветото, заявявайки, че президентът защитава националните интереси и настоява дискусията да бъде върната в Народното събрание. Междувременно, управляващите продължават да търсят имена за поста, като се обсъжда прилагането на „немския модел“ за поемане на контрол до 21 ноември.
Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите, свързани с въвеждането на фигурата на особен търговски управител на активите на „Лукойл“ в България. Съгласно съобщение от прессекретариата на държавния глава, ветото е наложено върху промените в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Основният мотив на президента е, че приетите изменения подкопават върховенството на правото. Държавният глава предупреждава, че новите разпоредби застрашават частната собственост и носят риск от международни искове срещу държавата. Според Радев, част от законовите промени противоречат на Конституцията както по отношение на защитата на частната собственост, така и по отношение на съдебния контрол върху административните актове.
Вицепрезидентът Илияна Йотова категорично подкрепи решението на президента. Тя коментира ветото от Русе, където присъства на тържественото честване на 80-годишнината на Русенския университет „Ангел Кънчев“.
„Мотивите на президента са много ясни и много категорични – защита на интересите на България, гарантиране на държавността срещу всякакъв опит за злоупотреби и възможност да върнем дискусията за бъдещето на рафинерията, на дружествата, там където и е мястото в Народното събрание.“
— Илияна Йотова, Вицепрезидент
Йотова допълни, че най-важно е рафинерията да бъде запазена. Тя изрази притеснение, че законът за особен управител е приет твърде бързо и без необходимия национален консенсус, което може да създаде проблеми в бъдеще. Ветото цели връщане на дискусията в парламента, за да се гарантира държавността срещу всякакъв опит за злоупотреби.
Междувременно, управляващите вече обсъждат следващите стъпки. Премиерът Росен Желязков обяви, че се дискутират имена за особен управител, които ще бъдат избрани след внимателна проверка и анализ. Целта е да се гарантира контрол върху рафинерията и да се предотвратят евентуални инциденти.
Бившият премиер Бойко Борисов потвърди, че особен управител ще бъде назначен по така наречения „немски модел“, като държавата трябва да поеме контрола върху рафинерията до 21 ноември. Управляващите подчертават, че мерките са превантивни и необходими за гарантиране на сигурността на доставките.
Въвеждането на особен управител получи подкрепа и от ДПС. Лидерът на партията Мустафа Карадайъ заяви, че тази мярка ще „освети дейността на дружествата“ и ще покаже какви финансови средства са били изтегляни, като същевременно ще гарантира доставките на гориво за страната. От ДПС подкрепят дори идеята за национализация.
От своя страна, опозиционни партии като „Да, България“ критикуваха правителството за липсата на прозрачност и ясна информация относно запасите от гориво и бъдещето на рафинерията. Те настояват за общи действия и повече яснота в процеса.
В дългосрочен план се обсъжда и алтернатива на национализацията, а именно възможността държавата да закупи активите на „Лукойл“ чрез Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това би върнало собствеността на рафинерията в ръцете на държавата, но чрез пазарни механизми. Конституционните възражения на президента касаят пряко защитата на частната собственост, което допълнително усложнява бързото прилагане на закона в първоначалния му вид.
