Радев наложи вето на ключови промени в Закона за отбраната: Опасност от демотивация и задълбочаване на некомплекта
Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане част от Закона за отбраната, приет на 30 октомври 2025 г., заради опасност от ощетяване на военнослужещите и задълбочаване на некомплекта. Критиките са насочени най-вече към прекомерното увеличаване на пределната възраст и новия режим за компенсиране на извънредния труд, който ще демотивира най-натоварените звена. Радев също така посочва, че при приемането на закона са били заобиколени процедури като обществените консултации.
Президентът Румен Радев. Снимка: Архив
Президентът Румен Радев упражни правото си на вето, като върна за ново обсъждане в Народното събрание част от измененията в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВСРБ). Промените бяха приети от 51-вото Народно събрание на 30 октомври 2025 г., а основният мотив на държавния глава е, че те могат да ощетят военнослужещите и да задълбочат проблема с недостига на човешки ресурс в армията.
Въпреки че Радев подкрепя някои положителни стъпки, като по-доброто съгласуване между институциите в сферата на отбраната и създаването на регулация за дейността на Върховното главно командване, той настоява за преосмисляне на няколко ключови разпоредби. Тези разпоредби засягат пределната възраст за военна служба, развитието на военните преподаватели и най-вече правилата за работното време и ползването на отпуски.
Застой в командния състав и демотивация
Президентът посочва, че досегашната практика за покачване на пределната възраст не е решила проблема с некомплекта във Въоръжените сили. Напротив, тя създава предпоставки за застой в системата и стагнация в обновяването на командния състав. Според Радев, новото увеличаване на пределната възраст е прекомерно и привилегирова определена категория военнослужещи, което е несправедливо и силно демотивиращо за останалия състав.
Един от спорните текстове е увеличаването на пределната възраст за офицери със звание „генерал“ или „адмирал“, която ex lege достига 67 години, без значение дали лицето заема академична длъжност. Радев подчертава, че това законодателно положение е безпрецедентно в сравнение с повечето държави членки на НАТО и ЕС. Освен това, промените съкращават от 10 на 3 години срока, в който лица, изпълнявали военна служба, могат да се върнат на действителна служба, което допълнително стеснява кръга от потенциални попълнения.
Ощетяване на най-натоварените звена
Критиките на държавния глава са насочени и към режима на компенсиране на служебното време и отпуските. Новият ред предвижда забрана за компенсиране с намалено време на служебното време между 8 и 12 часа. Президентът смята, че това ще ощетява военнослужещите, които са задължени да полагат извънреден труд именно поради съществуващия некомплект. По този начин социалната цена на отпадането на компенсациите ще бъде платена от самия военнослужещ.
Освен това, новият режим за отпуските, макар и с цел предотвратяване на злоупотреби, установява срок за компенсиране на дежурствата до два месеца, след което правото се погасява по давност. Това може да засегне неблагоприятно най-натоварените звена в отбраната, които обективно не могат да ползват полагащите им се компенсации в поставения срок поради спецификата на службата.
Процедурни нарушения и политически контекст
В своите мотиви Радев критикува и начина, по който са приети част от промените. Те са направени по реда на чл. 79, ал. 1 ПОДНС, което е позволило да бъде заобиколено провеждането на процедура на обществени консултации и двете четения на законопроекта, както повелява Конституцията. Това отклонение от нормотворческия процес е недопустимо, особено когато касае сферата на отбраната.
Ветото идва на фона на засилено напрежение между президентската институция и управляващото мнозинство. Макар да няма конкретни официални реакции в последните часове, косвена критика към практиката на Радев да налага вето дойде от Проф. Костадин Ангелов от управляващата партия, който призова държавния глава да не забавя процедурите с подобни действия.
