Радев и третият мандат: Избори след Великден?

След изненадващото връчване на третия мандат на Алианса за права и свободи (АПС), политическите прогнози се изместват. Президентът Румен Радев, чрез този ход, изглежда цели да забави датата на предсрочните избори, вероятно за след Великден. Този сценарий се подхранва от слухове за напрежение в ПП-ДБ и възможността за формиране на редовен кабинет с участието на ГЕРБ, БСП, ИТН и хора от ДБ, но без Асен Василев.

Радев ще връчи папката на АПС в петък, което предизвика изненада сред политическите играчи. Обичайно третият мандат се дава на опозиционни партии. Ходът с АПС се тълкува като сигнал, че президентът не бърза с извънредния вот и не желае партиите да диктуват датата.

Според променената конституция, служебен кабинет и насрочване на избори трябва да бъдат обявени в един и същ ден. Това усложнява процеса. Евентуални служебни премиери са Димитър Главчев или Андрей Гюров, но много от възможните кандидати вече са отказали.

Политическите анализи сочат, че АПС едва ли ще успее да състави правителство. Въпреки това, формалното преминаване през процедурите, включително консултации с останалите партии в 51-ото Народно събрание, ще отнеме време. Това забавяне дразни опонентите на президента.

Реакциите на политическите лидери не закъсняха. Лидерът на ДПС, Делян Пеевски, лаконично коментира с „Горчиво“, което Асен Василев интерпретира като „ясен сигнал от президента срещу Делян Пеевски“. Радостин Василев от МЕЧ заяви, че „На хората на Доган, както и на самия Доган освен обвинителни актове нищо друго не трябва да им се връчва“. Костадин Костадинов от „Възраждане“ пък посочи, че с този ход Радев е „свалил маската си още преди да е започнало представлението“.

Президентът Радев изглежда цели да спечели време. Една от причините може да е да се подготви за евентуално формиране на собствена политическа сила. Той вече няколко пъти е подчертавал, че има „партия на хората, които искат честни избори“, но избягва да обявява конкретен проект, съобразявайки се с конституционните си задължения.

Обсъждат се две основни дати за предсрочни избори: 29 март и 19 април 2026 г. Датата 29 март е предложена от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, но Радев изразява неодобрение да му бъде диктувана. Освен това, на 29 март се преминава към лятно часово време, съкращавайки изборния ден. 5 април (Цветница и ученическа ваканция) също не е удачна дата заради очаквана ниска избирателна активност. Това прави 19 април – първата неделя след Великден – по-вероятен вариант.

Асен Василев от ПП-ДБ настоява за 100% машинно гласуване и промени в Изборния кодекс преди вота. Делян Добрев от ГЕРБ-СДС обаче възразява, че законодателни промени непосредствено преди избори нарушават препоръките на Венецианската комисия.

Ако изборите се проведат по-късно, например през май, новият парламент ще се конституира бавно, което ще удължи политическата криза. Подобни сценарии за удължаване на политическите процеси са били обсъждани и преди. Целият цикъл може да се проточи до август, когато Радев, вече в края на мандата си, може да назначи последен служебен кабинет и най-сетне да обяви партията си, с която да участва във втори извънредни избори, съчетани с президентските.

Съществува и друга версия, която се обсъжда в партийни централи – след предсрочния вот на 19 април да се състави редовно правителство. Тази хипотеза е подкрепена от нарастващото напрежение между ПП и ДБ, особено по линията Атанас Атанасов – Асен Василев. Според нея, възможна коалиция между ГЕРБ, БСП, ИТН и ДБ (без Асен Василев) може да формира кабинет, което би било приветствано от Европейската народна партия. Очаква се цялата процедура по връчване на мандатите да приключи до края на януари, което ще даде яснота за датата на предсрочните избори.