Радев и договорът с „Боташ“: Истини, лъжи и енергиен капан за милиарди

Въпросът за договора с турската компания „Боташ“ се превърна в една от най-неудобните теми за президента Румен Радев, предизвиквайки вълна от критични коментари и обвинения в откровени неистини. В скорошно интервю държавният глава направи серия от твърдения, които влизат в пряк разрез с фактите около газовата криза и последвалите споразумения.

Румен Радев излъга. Без колебание. По един от най-неудобните за него въпроси – договорът с Боташ.

Един от основните аргументи на президента бе, че България е прекратила едностранно договора с „Газпром“, което автоматично наложило търсенето на алтернативи чрез Турция. Фактите обаче показват друго: „Газпром“ едностранно спря доставките за България, а не обратното. По това време азерският газ вече покриваше една трета от нуждите на страната, а правителството беше договорило танкери с втечнен газ, които пристигнаха непосредствено след падането на редовния кабинет. Към момента на подписване на договора с „Боташ“, енергийният риск вече беше овладян, а цените започваха да се нормализират.

Критици подчертават, че служебните кабинети имат за основна цел организирането на избори, а не вземането на дългосрочни стратегически решения. Договорът с „Боташ“ е сключен за срок от 13 години и ангажира държавата с огромни финансови тежести. Според експерти, споразумението няма клаузи за прекратяване или предоговаряне, което поставя страната в „капан“. България е задължена да плаща по около 1 млн. лева на ден, независимо дали използва капацитета или не.

Новите разкрития от ноември 2025 г. показват, че общата стойност на този ангажимент може да надхвърли 4.2 млрд. лева, а при отчитане на инфлацията – дори 6 млрд. лева. Въпреки че Радев защити сделката като ключова за енергийната сигурност и посочи, че през 2024 г. са пренесени 3,5 млн. мегаватчаса газ, парламентът вече препрати доклад до прокуратурата за разследване на неизгодната сделка. Междувременно политическото напрежение расте и мнозина смятат, че няма условия за сътрудничество с Радев поради неговите позиции.

По време на публичните си изяви президентът избегна да назове конкретни фигури от олигархията и прояви видима агресия при въпроси за своя съветник Николай Копринков. Служебният кабинет не успя да реализира и обещаните ползи от препродажба на газ към Унгария, за които Радев често говори. Липсата на ясен отговор за това кой е агресорът в Украйна и фокусът върху модели на управление, близки до тези в Унгария и Русия, допълнително нагнетяват напрежението около президентската институция.