Радев: Годишната инфлация ще надхвърли средната за еврозоната, Бюджет 2026 е изправен пред сериозни трудности
Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че годишната инфлация в България през 2025 г. ще бъде по-висока от средната за еврозоната. Той подчерта, че бюджетът за 2026 г. е изправен пред сериозни трудности, породени от политическата криза след 2020 г., и призова за разумно управление на разходите и пречупване на процикличната фискална политика. Радев отхвърли препоръките на МВФ за замразяване на заплатите, настоявайки България да използва правото си сама да взема решения, фокусирайки се върху овладяване на фискалната експанзия.
Годишната инфлация в България през 2025 година ще бъде по-висока от средната за еврозоната, въпреки че ще остане в управляеми рамки. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в специално интервю за БНТ на 12 октомври 2025 г. Той подчерта, че основните предизвикателства пред страната са свързани с овладяването на фискалната експанзия и предстоящото приемане на бюджета за 2026 година.
Радев предупреди, че процесът по увеличаване на доходите трябва да продължи, но в същото време разходната част на бюджета трябва да бъде управлявана разумно. Той посочи, че за овладяване на инфлационните процеси е необходимо усилията да се насочат към факторите, които допринасят за увеличението на цените.
„Първо трябва да спре безотговорното говорене по темата. Това е нещо, което също оказва влияние. На следващо място трябва да се насочат усилията към тези фактори, които допринасят за това увеличение на цените. Предстои приемането на бюджета и трябва да пречупим тенденцията, която наблюдаваме през последните години – именно проциклична фискална политика, която е фактор за увеличение на цените. Тоест има неща, които трябва да се направят, и предстои да видим дали ще бъдат направени.“
— Димитър Радев, управител на БНБ
Критичен бюджет за 2026 година
Бюджетът за 2026 г., който ще бъде първият, изготвян в контекста на членството на България в еврозоната, е изправен пред сериозни предизвикателства. Според управителя на БНБ, генезисът на тези трудности се крие в политическата криза след 2020 година и свързаното с нея влошаване на фискалната позиция.
„Не е тайна, че бюджетът е изправен пред сериозни трудности. Генезисът на тези трудности е в политическата криза след 2020 година и свързаното с нея разклащане на фискалната позиция. Определено има тенденция на влошаване през последните години и тя трябва да бъде пречупена. В този смисъл бюджетът за 2026 година ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи.“
— Димитър Радев, управител на БНБ
Димитър Радев прогнозира, че България ще завърши 2025 г. с по-висока инфлация от тази в еврозоната, макар и в управляеми граници. Той обаче отбеляза, че обществената дискусия за високите цени в магазините ще продължи, но от макроикономическа гледна точка това няма да представлява сериозен дисбаланс.
Фискални буфери и препоръките на МВФ
Радев коментира и препоръките на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за замразяване на заплатите в държавния сектор и увеличаване на данъчната тежест. Управителят на БНБ подчерта, че България е извоювала правото сама да взема решенията си по отношение на фискалната политика. Той смята, че страната има отлична възможност да продължи увеличаването на реалните доходи, ако фокусът бъде върху управлението на разходната част на бюджета, което ще позволи възстановяване на фискалните буфери.
„Ние имаме право на избор. Аз мисля, че в резултат на огромни усилия през последните, може би, повече от 20 години, сме извоювали правото сами да взимаме решенията, свързани с фискалната политика, без да разчитаме на външни фактори. Така че решенията зависят от нас. Мисля, че сега имаме отлична възможност да продължим процеса на увеличаване на реалните доходи и същевременно да възстановим фискалните буфери, ако фокусираме вниманието си върху това, което става в разходната част на бюджета, и го управляваме по най-разумния начин. Тоест това още може да се направи…“
— Димитър Радев, управител на БНБ
Радев предупреди, че ако фискалните проблеми продължат да ескалират, страната може да се окаже в положение без полезни ходове, подобно на примерите във Франция и Румъния. Той обясни, че българската приходна система е проектирана да финансира държавни разходи в размер до около 40% от брутния вътрешен продукт. Устойчивото поддържаме на разходи значително над тази граница неизбежно води до финансиране чрез дълг, увеличение на данъците или комбинация от двете, които не са добри варианти. Затова фокусът трябва да бъде върху овладяване на фискалната експанзия и пречупване на тенденцията на проциклична фискална политика.
Еврозона и външни уроци
Във връзка с членството в еврозоната, управителят на БНБ подчерта, че провеждането на разумни национални политики е изключително важно дори извън този контекст. По думите му, фискалната политика е била едно от най-големите сравнителни предимства на страната през годините и България не трябва да го губи.
Относно събитията във Франция, които отразяват структурни фискални дисбаланси, Радев посочи, че те имат системно значение за еврозоната, но отхвърли възможността България да бъде въвлечена в катастрофични сценарии или да се наложи да спасява френската икономика. Казусът с Франция е поука, че замитането на фискалните проблеми води до сериозни сътресения, включително политически.
Радев предупреди, че ако не се вземат незабавни мерки за пречупване на негативната тенденция, България може да тръгне по пътя на т.нар. „румънски сценарий“ – увеличаване на заплатите в държавния сектор, последвано от повишаване на данъчните тежести. В този смисъл, той заключи, че бюджетът за 2026 година е може би по-важен от всеки един от бюджетите през последните поне пет години.
