Радев (БНБ) предупреждава: Ако фискалната експанзия не се овладее, България е на пътя към „румънски сценарий“
Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че България рискува да попадне в „румънски сценарий“ на неконтролирана фискална експанзия, ако не се овладее трендът на проциклична фискална политика. Радев подчерта, че Бюджет 2026, който ще бъде първият в еврозоната, е критичен индикатор за политическата воля за промяна.
Той обясни, че устойчивото поддържане на държавни разходи над 40% от БВП неизбежно води до увеличение на дълга или данъците.
Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев отправи сериозно предупреждение относно фискалната политика на страната. В интервю за БНТ, дадено на 11 октомври 2025 г., Радев подчерта, че липсата на контрол върху разходната част на бюджета може да доведе България до неблагоприятна икономическа ситуация, подобна на „румънския сценарий“.
Според Радев, основната цел при изготвянето на Бюджет 2026 трябва да бъде пречупване на тренда на проциклична фискална политика, която допринася за повишаването на цените на стоките и услугите. Бюджетът за 2026 г. е от ключово значение, тъй като той ще бъде първият, изготвен след присъединяването на страната към еврозоната, което изисква по-голяма дисциплина и стабилност.
„Не е тайна, че бюджетът е изправен пред сериозни трудности. Генезисът на тези трудности е политическата криза след 2020 година и свързаното с нея разклащане на фискалната позиция. Определено има тренд на влошаване през последните години и този тренд трябва да бъде пречупен. В този смисъл бюджета за 2026 година ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи.“
— Димитър Радев, управител на БНБ
Инфлация и възможност за възстановяване
Относно инфлационните очаквания, Радев прогнозира, че България ще завърши 2025 г. с по-висока инфлация в сравнение с еврозоната, но тя ще остане в управляеми рамки. От макроикономическа гледна точка това няма да представлява сериозен дисбаланс, въпреки че публичната дискусия за високите цени в магазините вероятно ще продължи.
Управителят на БНБ посочи, че страната все още има „отлична възможност“ за постигане на два важни ефекта: продължаване на процеса на увеличаване на реалните доходи и възстановяване на фискалните буфери. За да се случи това, е необходимо вниманието да бъде фокусирано върху разходната част на бюджета и нейното най-разумно управление. Ако проблемите ескалират, обаче, България ще се окаже в положение без полезни ходове.
„Ще завършим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, но все още в управляеми рамки. Т.е. няма да има особен драматизъм поне в това, което официално се наблюдава и отчита като инфлация. Разбира се, дискусията и публичната, и сред хората за това колко са високи цените в магазините ще продължи, но от макроикономическа гледна точка това няма да представлява сериозен дисбаланс. Аз мисля, че сега имаме отлична възможност да направим така, че да продължим с процеса на увеличаване на реалните доходи и също време на възстановяване на фискалните буфери, ако фокусираме вниманието си върху това, което става в разходната част на бюджета и го управляваме по най-разумния начин. Тоест това още може да се направи. Ако продължават тези проблеми да ескалират, ще се окажем в положение, в което няма да има полезни ходове, нещо, което виждаме в момента. Вие споменахте Франция, но имаме такъв пример и близо до България.“
— Димитър Радев, управител на БНБ
Границата от 40% от БВП
На въпрос дали става дума за румънския сценарий, Радев потвърди, че има предвид именно него. Този сценарий се свързва с неконтролирана фискална експанзия, която води до увеличени държавни разходи и вдигане на данъчни тежести. Радев предупреди, че България е на този път, ако не се предприемат незабавни мерки за пречупване на негативния тренд във фискалната позиция.
Управителят на БНБ обясни, че приходната система на България е проектирана да финансира разходи до 40% от БВП. Ако държавата устойчиво поддържа разходи значително над тази граница, възниква въпросът за финансирането им. Отговорът не е сложен: това може да стане или чрез дълг, или чрез увеличение на данъците, или чрез комбинация от двете – „а те не са добри възможности“, категоричен е Радев.
„Вижте, нашата приходна система, включително данъчната система, нейният дизайн е направен така, че да осигури безпроблемно финансиране на държавни разходи в размер до около 40% от брутният вътрешен продукт. Ако ние поддържаме устойчиво тези разходи, значително над тази граница, това неизбежно поражда два въпроса. Как ще се финансира? И отговорите не са толкова сложни. Чрез дълг или чрез увеличение на данъците или чрез комбинация на тези две възможности. А те не са добри възможности. Затова фокусът трябва да бъде върху това да овладеем фискалната експанзия, да пречупим този тренд на проциклична фискална политика. И в този смисъл, да, аз мисля, че бюджетът за 2026 година е по-важен от бюджетите през последните поне 5 години.“
— Димитър Радев, управител на БНБ
Радев подчерта, че овладяването на фискалната експанзия е абсолютен фокус. Според него, бюджетът за 2026 г., който ще се изготвя в новата среда на еврозоната, ще бъде решаващ за икономическото бъдеще на България.
