Радан Кънев за „Дълбоката държава“: Избраните от нас хора не държат реалната власт
Евродепутатът Радан Кънев коментира, че „дълбоката държава“ означава, че избраните от нас хора не държат реалната власт. Той подчерта, че замразените средства по Плана за възстановяване се дължат на неизпълнение на изискванията за върховенство на правото, а не на подадени сигнали. Кънев настоя за избор на Главен прокурор, гарантиращ независимост.
Снимка: БНТ
Евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП) и представител на „Демократична България“ (ДБ) Радан Кънев коментира темата за „дълбоката държава“, ролята на европейските институции и върховенството на правото в България. Кънев отбеляза, че все повече граждани осъзнават съществуването на този проблем.
Според Кънев, понятието „дълбока държава“ ясно показва, че има разминаване между политическия избор и реалния контрол. Проблемът с реалните лостове на властта е дългогодишен, като евродепутатът припомни, че тази концепция е била използвана още преди 21 години при учредяването на ДСБ.
„Дълбока държава“ означава, че хората, които избираме, не държат реалната власт в ръцете си
„Фасадна демокрация е изразът, който използвахме, когато учредявахме ДСБ преди 21 години. Реалните лостове на властта са други – те не се променят при избори“
Кънев категорично отхвърли твърденията, че коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) е фасадна.
„Това е доброволен съюз между две политически формации с различни лидери и подходи. Всички виждат колко трудно взаимодействаме понякога, но с сигурност няма задкулисие.“
Относно подаването на сигнали към европейските институции, Кънев подчерта, че това не представлява клевета срещу България, а е част от същността на членството ни в Европейския съюз. Европейската защита е особено важна, тъй като българите не вярват на националните си институции – съд, прокуратура и правителство.
„Всеки български гражданин има право да бъде защитен на две нива – от своите национални институции и от европейските. Това е силата на европейската демокрация.“
Кънев коментира и замразените средства по Плана за възстановяване и устойчивост, като посочи, че причината не са оплаквания, а неизпълнение на изискванията за върховенство на правото. Парите по Плана са спрени, защото България не отговаря на изискванията за върховенство на правото.
Отговорността за това Кънев възложи на управляващото мнозинство и парламента. Те са отменили гаранциите за независимост на Антикорупционната комисия (КПК).
„Европейската комисия иска гаранции, че този орган е независим, а парламентът направи обратното.“
Евродепутатът припомни, че „Демократична България“ се е противопоставяла на идеята КПК да има разследващи функции, опасявайки се, че такъв орган би се превърнал във „втора прокуратура“ и оръжие на задкулисието.
По темата за избора на нов главен прокурор, Кънев заяви, че ДБ не цели да определя личността на главния прокурор. Те настояват за процес на избор, който гарантира върховенството на правото. Забавянето на избора на Главен прокурор се дължи на изтеклия мандат на Висшия съдебен съвет (ВСС) и липсата на нов избор.
„Ние не желаем да определяме кой да е главен прокурор. Искаме той да бъде избран по начин, който гарантира върховенството на правото.“
