Работодателите срещу бюджета 2026: Двойният скок на данък дивидент ‘отрязва единствения клон’
Работодателските организации са изненадани от заложения в проектобюджета 2026 скок със 100% на данък дивидент, който не е бил предвиден в средносрочната прогноза. Според бизнеса, това увеличение, съчетано с нарастващата административна тежест и задължението за нов НАП-одобрен софтуер, влошава инвестиционната среда и може да доведе до допълнителна инфлация. Политическата несигурност остава висока, тъй като ГЕРБ обяви, че няма да има данъчни промени, въпреки бюджетния план.
Работодателските организации изразиха своето притеснение и изненада от мерките, заложени в проектобюджета за 2026 година. Според тях, нарастващата административна тежест върху бизнеса, в комбинация с двойното увеличение на данък дивидент, влошават драстично бизнес средата и отблъскват предприемачеството и инвестициите.
Заложеният скок в данък дивидент със 100% е неочаквана мярка за бизнеса. Работодателите посочват, че тази промяна не е била включена в средносрочната бюджетна прогноза. Бизнесът прогнозира, че корекцията ще затрудни сериозно инвестициите и предприемачеството, без да доведе до по-голяма събираемост на данъци.
„Данъчната система е едно от малките предимства, които има България за привличане на чуждестранни инвестиции пък и за частни, вътрешни в това число. Не можем да разберем защо се опитваме да отрежем единствения клон, на който може да стоим в момнета. Няма как с увеличението, на който и да е данък да постигнем по-висока данъчна събираемост или по-голяма склонност към плащания на данъци. Считаме, че това много ще увреди интересите на българските предприятия.“
— Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК
Увеличението на данъка върху дивидентите се приема като лош сигнал, тъй като създава ефект на двойно облагане. Компаниите вече плащат корпоративен данък печалба, а сега върху разпределената печалба се начислява и данък дивидент, чиято ставка предстои да се вдигне.
„Получава се двойно облагане. Бизнесите плащат корпоративен данък печалба, от друга страна 5% данък дивидент, който сега ще се вдигне допълнително. Това е лош сигнал към инвеститорите и хората, които инвестират и в компании, и на борсата както и за предприемачеството въобще.“
— Александър Нуцов, директор „Стратегии и политики“ в БЕСКО
Увеличената ставка ще засегне негативно бизнес средата, особено фондовете за рисков капитал и преките инвеститори. Въпреки острите реакции на 5 ноември 2025 г. ГЕРБ официално обяви, че няма да има промяна в данъците за следващата година, включително и за данъка върху дивидентите. Това създава политическа несигурност, тъй като проектобюджетът за 2026 г. предвижда увеличение от 5% на 10%.
България в европейски контекст и алтернативни предложения
В момента България поддържа една от най-ниските ставки на данък върху дивидентите в Европейския съюз – 5%. За сравнение, средната ставка в ЕС е около 21%. Дори при предложеното увеличение до 10%, България ще остане под средното европейско ниво, но ще се доближи до страни като Литва, където от 2026 г. ставката ще достигне 17%.
На този фон, други синдикални организации настояват за по-високо облагане. КНСБ например настоява ставката на данък дивидент да бъде повишена до 15%, а не до 10%. От КНСБ смятат, че това ще доведе до по-справедливо облагане и ще намали стимула за укриване на осигуровки. КТ „Подкрепа“, от своя страна, предлага въвеждането на прогресивно облагане на доходите на физическите лица, като част от по-широка данъчна реформа.
Допълнителна административна тежест и инфлационен риск
Бизнесът е засегнат и от други мерки, които повишават административната тежест. Още повече компании ще трябва да използват само софтуер за управление на продажбите в търговски обекти, одобрен от приходната агенция (НАП). Това задължение идва в период, когато се въвежда и изискването за двойно обозначение на цените в лева и евро на стоки и услуги.
Софтуерните производители вече са дали индикации за покачване на цените за поддръжка, ако софтуерите бъдат задължени да преминат лицензиране в НАП.
„Имаме индикация от производителите на софтуер, че възнамеряват да увеличат и цените за поддръжка на софтуерите, ако бъдат задължени тези софтуери да бъдат лицензирани в НАП.“
— Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК и главен финансов директор
Мерките могат да провокират и допълнителна инфлация. Александър Нуцов даде пример с голям предприемач в технологична компания, който е изчислил, че целият пакет от промени, предложен чрез бюджета, ще доведе до разходи за около 4 млн. лв. за компанията, за да компенсира тежестта, която пада върху служителите.
„Може да очаквам още инфлация и мога да дам пример. Вчера си говорих с голям предприемач в технологична компания с няколко хиляди служители и той е изчислил, че в целия си пакет промени, който се предлага през бюджета около 4 млн. лв. разходи ще паднат на компанията. 2.5 млн. при служителите и още около 2-3 млн. за компанията, за да компенсира тежестта, която ще падне върху техните служители. Сами може да си представите колко конкурентни ни правят предлаганите промени.“
— Александър Нуцов, директор „Стратегии и политики“ в БЕСКО
Одобреният от НАП софтуер за управление на продажбите в търговски обекти трябва да бъде въведен най-късно до 1 април следващата година.
