Работници от чужбина в България вече не са „крепостни“ и могат да сменят своя шеф

Работниците от трети страни вече няма да бъдат принудени да напускат България незабавно. Това важи в случаите, когато работодателят ги уволни или те сами напуснат фирмата. Работници от трети страни вече няма да губят право на пребиваване при смяна на работодателя в България. Тази важна промяна в Закона за чужденците в Република България е пусната за обществено обсъждане. Вносител на новите текстове е вътрешното министерство. Основният мотив за промените е въвеждането на нова директива на Европейския съюз.

Досегашните процедури при внос на кадри бяха изключително тромави и рестриктивни. Ако чужд служител останеше без работа, полицията имаше право да отнеме неговото разрешение. Това водеше до автоматично изискване лицето да напусне пределите на страната. Според европейските институции този модел превръщаше хората в „закрепостени“ към един конкретен работодател. Новият евродокумент изисква държавите да осигурят повече гъвкавост за чуждите граждани. Те ще имат право да искат удължаване на първоначалното разрешително, без да напускат страната членка.

Сегашните правила създаваха сериозни трудности за бизнеса в сферите на туризма и земеделието. Например активният летен сезон по Черноморието продължава точно 90 дни. Персоналът обаче трябва да бъде наличен още в началото на май за подготовка. Когато дойде август, първоначалните разрешителни често изтичат. Досега служителите трябваше да се прибират в родината си, за да кандидатстват наново. Тази формалност вече отпада, което ще облекчи значително хотелиерите и ресторантьорите.

Динамиката на пазара на труда показва огромна нужда от кадри. Над 24 000 чужденци са получили достъп до българския трудов пазар през първите пет месеца на 2025 г. От тях близо 12 000 души са наети като сезонни работници. Данните сочат, че България вече е надминала общия брой издадени разрешения за цялата предходна година. Това обяснява защо идват повече чужди работници и как те се превръщат в ключов фактор за икономиката. Основните страни на произход за тези кадри са Узбекистан, Киргизстан, Непал, Индия и Бангладеш.

Държавата предприема и допълнителни стъпки за улесняване на процесите. Министерството на транспорта въвежда мерки за цифровизиране на разрешенията и съкращаване на сроковете за визи. Новите правила позволяват до 50% от персонала в определени сектори да бъде съставен от чужденци. Министърът на труда Борислав Гуцанов прогнозира, че броят на тези работници може да надхвърли 50 000 до края на 2025 г. В същото време се засилват проверките от страна на Главната инспекция по труда за спазване на законодателството.

Въпреки облекченията, законопроектът предвижда и някои затягания на режима. Това е продиктувано от факта, че България вече е пълноправен член на Шенгенското споразумение. Първоначалното кандидатстване за разрешение за работа остава задължително само извън територията на страната. Чужденец не може да дойде с туристическа виза и след това да поиска работна такава. Документите трябва да се подават в страната, където лицето пребивава постоянно. Процедурите обикновено се инициират от работодателя чрез отдел „Миграция“ на МВР и Агенцията по заетостта.