Работа по време на следване: Къде в Европа студентите са най-активни на пазара на труда?

Над 25% от младите европейци на възраст между 15 и 29 години съчетават успешно образованието с професионална кариера. Данните на Евростат за 2024 година разкриват огромни разлики в нагласите на младежите в различните държави от Европейския съюз.

Лидер в тази класация е Нидерландия, където впечатляващите 74.3% от студентите работят. Следват Дания с 56.4% и Германия с 45.8%. Тези държави са сочени като примери за отлични перспективи за кариерно развитие, особено в секторите на технологиите и IT услугите. В същото време 6,8% само от учещите българи работят, което поставя страната ни сред държавите с по-слаба заетост при младежите в образователната система.

На обратния полюс се намират Румъния със скромните 2.4% и Гърция с 6%. Статистиката показва, че 7 от 10 младежи в ЕС остават извън трудовия пазар по време на обучението си. Около 3.2% от тях са били официално безработни, но активно са търсели реализация. Интересен факт е, че България отчита висока заетост от 93.7% сред скорошните университетски випускници, което е един от най-добрите резултати в съюза.

Германия предприема активни стъпки за привличане на кадри, като през 2024 г. разшири правата на чуждестранните студенти. Те вече могат да работят до 140 пълни дни годишно. В страната броят на международните студенти достигна рекордните 380 000 души през последната академична година.

Данните половете показват, че 74.4% от жените между 15 и 19 години предпочитат фокус върху образованието, докато при мъжете този процент е 70.4%. Въпреки тези цифри, работодателите често изразяват критики относно липсата на практически умения и професионален опит у новозавършилите кадри, които тепърва навлизат в реалната работна среда.