Путин засилва хибридната война през 2026 г. на фона на липсата на успехи в Украйна

Липсата на значими успехи на фронта в Украйна ще накара Владимир Путин да активизира хибридната война срещу Европа. Това е основен извод от доклад на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон, цитиран от „Дойче веле“. Документът прогнозира, че Кремъл ще води още по-изтънчена хибридна война срещу страните от ЕС и НАТО през 2026 г. Руският режим обаче винаги отстъпва при решителен отпор, което вероятно ще се потвърди.

Диверсиите срещу критична инфраструктура, нарушенията на въздушното пространство и дезинформацията вече са обичайни в Европа. Въпреки това, авторите на доклада смятат, че липсва ясна стратегия за противодействие. Те подчертават необходимостта от бързо и демонстративно възмездие за хибридните акции на Русия. Нежеланието за създаване на паника и бюрократичната предпазливост водят до премълчаване на някои инциденти.

2026 година ще бъде сложна за Кремъл. В началото на януари ще се навършат 1418 дни от началото на пълномащабната инвазия в Украйна – същата продължителност като съветско-германската война. Това е „много неприятна временна граница“ за Путин. При липса на военни успехи, хибридните акции стават евтин начин за натиск и възможност за руските спецслужби да демонстрират успехи пред президента.

Дезинформацията ще играе ключова роля в политическите задачи на Москва. Скорошен пример е изявлението на външния министър Сергей Лавров. Той заяви за атаки на украински дронове срещу резиденцията на Путин, твърдейки, че това ще промени преговорната позиция на Москва. Украинският президент Володимир Зеленски нарече това „лъжа“.

„Целта на обвиненията на Лавров е да попречат на укрепването на разбирателството между Зеленски и Тръмп, като същевременно американският президент бъде убеден да не къса с Москва.“

Това е стратегическа задача за руското ръководство през 2026 г. – да удържи Доналд Тръмп от скъсване на отношенията и налагане на нови санкции. Изтичането на информация за „опозиционни нагласи“ на бившия функционер Дмитрий Козак също е част от дезинформацията. Целта е да се създаде впечатление, че руският режим не е монолитен и има „по-умерени хора“. Това цели да накара Запада да не засилва натиска, опасявайки се от по-лош сценарий.

Друга цел на руските спецслужби е Унгария. През април предстоят парламентарни избори, а партията „Фидес“ на Виктор Орбан може да ги загуби. Москва ще хвърли значителни ресурси за спасяването му, включително пропаганда и тролове. Не са изключени и по-сериозни провокации, които да бъдат приписани на Украйна, за да оправдаят антиукраинската позиция на Орбан.

Русия може да извърши терористични актове и диверсии в страни, където това ще повлияе на политическите сили или ще нанесе военни щети. Литва и Полша са потенциални цели. Полша планира изграждане на атомна централа през 2026 г., а в Литва ще бъде разположена бригада на Бундесвера през 2027-2028 г. Исторически обаче, тези страни са показали решимост да отговорят на хибридни атаки. Когато Полша свали руски дронове и създаде система за защита, нарушенията намаляха. „Месец на „дронов смут“ в Европа. Какво показа той?“ показа колко уязвими са били страните.

Според руски експерти, 2026 г. ще бъде преломна година за Русия с продължаване на военните действия и модернизация на армията. Путин заяви, че Русия е готова да започне война с Европа „прямо сега“, ако Европа атакува първа. Той нарече действията в Украйна „хирургически точни“, а плановете на „европейските подсвинки“ – провалени. Руски източници прогнозират, че Русия ще продължи СВО през 2026 г., модернизирайки армията си с фокус върху ПВО, РЕБ, дронове и ядрени сили.

Аналитици от Европейския университетски институт идентифицират два основни риска за ЕС през 2026 г.: прекратяване на огъня на условията на Русия и хибридна война в „сивата зона“. Експертът Уилям Диксън от RUSI предупреждава за ескалация на саботажа срещу европейската отбранителна инфраструктура и информационна война по време на изборите в Унгария и САЩ. Кремъл може да приложи хибридна агресия срещу Балтийските държави през 2026 г., за да подкрепи Орбан и да заздрави преговорните си позиции. Въпреки това, руският режим винаги пасува при решителен отпор, което 2026 г. най-вероятно ще потвърди.