Путин поставя условия за мир, отказва диалог с ЕС
Руският президент Владимир Путин постави условия за прекратяване на военните действия в Украйна, включително изтегляне на украинските войски от спорни територии. Той отхвърли диалога с ЕС и предупреди за ответни мерки при използване на замразени руски активи. Москва също така класифицира Фонда на Навални като терористична организация.
Руският президент Владимир Путин заяви, че военните действия в Украйна ще спрат, ако Киев изтегли войските си от териториите, които Москва смята за свои. В противен случай, руските сили ще постигнат целите си със сила, подчерта той по време на заключителна пресконференция след посещението си в Киргизстан. Путин отбеляза, че динамиката на руското напредване е положителна и видимо се засилва по всички направления, като ежемесечно превзетите територии се увеличават.
Руският държавен глава добави, че планът за Украйна на Доналд Тръмп, първоначално съдържащ 28 пункта, а сега сведен до 19, може да послужи като основа за бъдещо мирно споразумение, макар някои от пунктовете да звучат „смешно“. Той обаче смята, че подписването на документи с настоящото украинско ръководство е безсмислено, тъй като президентът Зеленски е загубил легитимния си статут след отмяната на президентските избори по време на военното положение.
Москва е готова да обсъжда европейската сигурност, но няма планове за диалог с Европейския съюз. Заместник-министърът на външните работи Александър Грушко поясни, че Русия изисква международно юридическо признание на превзетите украински територии. Това е ключово, за да се избегне риск от отмяна на мирното споразумение и да се предотврати възприемането на бъдещи действия като опит за връщане на територия, законно принадлежаща на Украйна.
Русия подготвя пакет от ответни мерки, в случай че Европа вземе решение за използване на замразените руски активи за Украйна. Путин предупреди, че подобен ход би представлявал „кражба на собственост“ и би имал отрицателно въздействие върху световната финансова система.
Президентът Путин разкритикува европейските лидери, които твърдят, че Русия планира нападение на Европа, наричайки ги „мошеници“ или „малко луди“. Той заяви:
Там [в Европа] има хора хора, които, според мен са малко луди или мошеници, които искат да получат нещо в замяна, когато публично казват на своето население, на своите граждани, че Русия се готви да нападне Европа и че трябва незабавно да укрепят отбранителния си потенциал.
Путин изрази изненада от американските санкции срещу всички руски петролни компании, включително „Лукойл“ и „Роснефт“, като заяви, че това вреди на отношенията между Русия и САЩ. Той също така отхвърли твърденията за пристрастност на американския пратеник Стив Уиткоф към Москва по време на мирните преговори, описвайки ги като „глупости“ и подчертавайки, че Уиткоф е американски гражданин, защитаващ интересите на своята страна.
Междувременно, руската Върховна съдебна инстанция класифицира Фонда за борба с корупцията (ФБК), създаден от съратници на покойния Алексей Навални, като „терористична организация“. Това е поредна ескалация в кампанията срещу критиците на Кремъл, след като по-рано организациите на Навални бяха обявени за „екстремистки“. ФБК, регистриран в САЩ, беше обявен за структура, „насочена към насърчаване, оправдаване и подкрепа на тероризма“.
В отговор, Фондът за борба с корупцията заяви, че истинските терористи са Владимир Путин и неговите съучастници, които са започнали война, убиват цивилни и политически противници. Организацията определи решението като политически ход за потискане на опозицията и предупреди, че и други независими медии и правозащитни групи могат да бъдат подложени на същото преследване.
