Пуснаха първата интерактивна онлайн карта на българските народни читалища

България вече разполага с първата по рода си онлайн интерактивна карта на народните читалища, създадена 170 години след основаването на първата подобна институция у нас. Платформата е публично достъпна и обхваща близо 3600 просветни центъра в цялата страна. Тя предлага детайлна информация за тяхната активност, библиотечни фондове, културни състави и социални инициативи.

Проектът е реализиран от Фондация „Народни читалища“ в партньорство с Института за пазарна икономика и експерти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Картата е достъпна на адрес karta.narodnichitalishta.bg и включва данни за 3597 читалища, регистрирани в Министерството на културата. Основната цел на инициативата е да увеличи видимостта на тези институции и да стимулира дарителството към тях.

Данните показват, че читалище съществува в почти всяко населено място в България. В много села те остават единствената работеща институция.

В малките населени места читалищата са поели един много широк спектър от културни и просветни дейности, защото много често в селата няма нищо друго няма училище, няма детска градина, няма социална здравна служба, тоест те имат и социални функции. В големите градове читалищата се явява школи за нашите деца, където могат да развиват извънкласните си дейности.

Изпълнителният директор на фондацията Юрий Вълковски подчертава, че картата предоставя не само контакти, но и пълен спектър от дейности – от школи по изкуства до йога и спорт.

За всяко читалище има не просто телефон, име на председателя, адреса му, но има информация за неговите дейности. Изведнъж се открива широта от дейности от школи по изкуствата, до йога, до спорт.

Пример за модерното развитие на тези центрове е читалище „Иван Вазов – 2014“ в София. Председателят му Орлин Денков споделя, че съчетават традициите със съвременни формати като дигитални клубове и творчески работилници.

Нашата идея е да съчетаем традиционните читалищни дейности със съвременните. Имаме библиотека, която създадохме до голяма степен с дарение от гражданите, вече имаме над 4 000 тома, имаме новосъздаден дигитален клуб, имаме творечески работилници, имаме кръжок изобразително изкуство. Това е кауза, кауза читалището да продължи да съществува и развива.

Въпреки ентусиазма, основният проблем остава финансирането, особено в малките села. Паралелно с това се поставя въпросът за дигитализацията на архивите. В Свищов, където се намира първото българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, библиотечният фонд надхвърля 100 000 тома.

Според мен е необходима национална програма за дигитализиране на всички писмени културни паметници, които се съхраняват в нашите библиотеки. Паметта е изключително важна – не може да се върви към очакваното бъдеще без нея. Именно от това имаме нужда – да се дигитализира предосвобожденският ни фонд. Започнали сме работа; процесът върви бавно, но напредва.

Новата дигитална платформа използва данни, базирани на БУЛСТАТ и ЕИК, като се стреми да попълни празнотите в официалния регистър и да представи реалната картина на читалищния живот днес.