Психологът Росен Йорданов за случая „Петрохан“: Мотивите не могат да се сведат до една версия

Социалният и криминален психолог Росен Йорданов направи задълбочен анализ на трагедията „Петрохан“. В ефира на БНТ той разгледа комплексните причини за смъртта на шестима души. Според експерта мотивите зад това престъпление са многопластови. Те не могат да бъдат обяснени само с една версия. Йорданов призова за избягване на прибързани политически интерпретации. В случая „Петрохан“ има шест смъртни случая, включващи вероятно пет самоубийства и едно убийство.

Психологът раздели мотивите на индивидуални и групови. Анализът на толкова мащабно престъпление изисква време и детайлно проучване. Трябва да се изследва животът на всички участници в организацията. На свидетелски разкази може да се вярва само ако са дадени по надлежния ред.

„Първо, имаме шест смъртни случая. Най-вероятно имаме пет самоубийства и едно убийство, или четири самоубийства и две убийства. Така, че мотивите не можем да ги генерализираме за всички. Второ, мотивите са най-трудното нещо, когато трябва да се анализира толкова голямо престъпление – още повече, когато тепърва се запознаваме с живота и дейността на тези хора.“

Йорданов обърна специално внимание на структурата на затворената общност. Тя е функционирала като организирана бизнес структура. В нея са участвали хора със специфични професионални умения. Организацията е функционирала със специфични роли, включващи адвокат, счетоводител и PR специалист. Тези експерти са помагали за привличането на нови членове и деца. Подобни характеристики са присъщи на всяка една секта.

„Имаме човек, който е адвокат. Имаме човек, който е счетоводител. И имаме човек, който най-вероятно се е занимавал с пиара на организацията – със създаване на сайтове, с привличане на хора и деца за лагерите. Ако ги разпределим по тези роли, започва да прилича на организация.“

За разбирането на случая не е достатъчна само криминалистиката. Психологията играе решаваща роля при анализа на поведението. Трябва да се разгледат философските и духовните вярвания на групата. В сектантските организации често се наблюдават изкривени сексуални норми, оправдавани с духовни обяснения.

„Няма да ни стигне само обяснението от будизма или само обяснението от криминалистиката. Трябва и психология.“

Лидерът на групата Ивайло Калушев е централна фигура в трагедията. Той е страдал от тежки нарцистични проблеми. Калушев е създал паралелен свят, в който е живял в лукс. Лидерът Ивайло Калушев е водил луксозен начин на живот, изолиран от реалния свят. Той е пътувал по целия свят и е купувал имоти. Този лайфстайл е довел до пълно откъсване от реалността. Лидерът е отказал да живее в морален дискомфорт.

„Представете си как е живял Ивайло Калушев – пътувания по целия свят, изследователски проекти, закупуване на имоти. Лека-полека започваш да свикваш с този начин на живот. Откъсваш се от света. Говорим за лайфстайл.“

Йорданов коментира и версията за ритуалност при смъртните случаи. Той е скептичен към това определение за целия процес. Символика се открива единствено в посещението на връх Околчица. Психологът подчертава, че не трябва да се избързва с подобни обобщения.

„Аз не бих избързал с твърдението, че става дума за ритуалност. Ритуалност може би има в завеждането на децата на Околчица – там има символика. Но не бих генерализирал.“

Финансовото състояние на групата е един от основните двигатели на събитията. С времето ресурсите са започнали да намаляват значително. Вторият ключов фактор е страхът от разобличаване. Основните мотиви за трагедията са финансови затруднения и страх от институционално разобличаване. Родители и пастроци са започнали да подават сигнали за насилие над деца.

„Първият мотив ще го нарека финансов. Финансовият кладенец е започнал с времето да изтънява сериозно. Вторият мотив го свързвам с процесите по разобличаване на тази група – сигнали от родители, най-вече бащи и пастроци на засегнати деца.“

Пожарът на хижата в Петрохан вероятно е бил опит за заличаване на улики. Институциите също носят отговорност за случилото се. Йорданов поставя въпроси за работата на МВР и социалните служби. Той настоява за проверка на конкретни преписки и сигнали, които не са стигнали до прокуратурата.

„Как и кога започват процесите и кой е конкретно отговорен? Какъв точно е бил сигналът, който не стига до прокуратурата? Защо не стига? Да се издири преписката, да се види кой е санкционирал.“

Росен Йорданов посочва възможните механизми на институционален провал. Понякога сигналите се затварят поради немотивирани служители. В други случаи може да има натиск от по-високи нива.

„Технологично така могат да се случват нещата. Постъпва сигнал. Обаждат се на майката, тя казва: „Той лъже“. Един немотивиран служител затваря случая. Вариант две – докладва се нагоре, звъни се на министър, казва се „Не се престаравайте“. Тези варианти съществуват.“

Психологът отбелязва и ролята на родителите в тази трагедия. Те са проявили безотговорност при поверяването на децата си. Родителите са делегирали безотговорно грижите за децата си на хора, които са възприемали като интелигентни и духовни. Лидерът е използвал манипулационни стратегии като възвеличаване на егото. Това е довело до леталния край на целия антураж. Йорданов приветства пресконференцията на прокуратурата и МВР, като смята информацията за подходяща.