Психологът Иван Иванов: Разклащането на водача може да прерасне в нарцистична експлозия

Психологът доц. Иван Иванов анализира динамиката в групата около Иво Калушев след трагичните събития. Според него общността е типичен пример за регресирала група. Подобни структури се срещат често в религиозни, идеологически и дори бизнес организации. Иво Калушев е лидер на регресирала група с авторитарен модел на управление. В такива формации властва едноличен авторитарен лидер с огромно его. Останалите членове на групата буквално се размиват в личността на водача.

Доц. Иванов посочва, че манипулацията започва именно в този вакуум на идентичността. Психолозите разглеждат ситуацията през призмата на личностната и груповата динамика. Една от водещите хипотези е възникването на външна заплаха или искане. Това е довело до ескалация на вътрешен конфликт. Лоялността към лидера се е разклатила сериозно. Нарцистичната експлозия настъпва при застрашаване на идентичността на водача.

Не изключвам да е имало някакво искане или заплаха отвън, заради което Калушев се е разколебал във влиянието си

Когато груповата кохезия се наруши, лидерът губи почва под краката си. Доц. Иванов подчертава, че последствията не приличат на типично сектантско самоубийство. При сектите обикновено има мистифициране на лидера и апокалиптичен наратив. Там се наблюдава постепенна нормализация на идеята за саможертва. Случаят „Петрохан“ се различава от типичните сектантски самоубийства поради липса на апокалиптичен наратив.

Тук се наблюдава по-скоро компулсивно повторение на сценарии и вътрешна травматичност. Психологът допуска два основни сценария за края на групата. Единият е вътрешно убийство, последвано от самоубийство. Другият включва външна намеса с цел прочистване на организацията. Възможно е някои членове да са се самоубили под натиск. Тези, които не са успели, вероятно са били убити.

Личността на Калушев се описва като класически нарцистичен лидер. Той е притежавал силно желание за висок социално-икономически статус. Очевидно не е успял да се реализира в широката публична сфера. Липсата на социално приемливи качества е насочила амбициите му навътре. Така той е създал своя „вътрешна общност“ за упражняване на влияние. В тази среда той е станал безспорен авторитет.

За нарцистичната личност фрустрацията не е просто разочарование. Тя се преживява като унижение и срив на идентичността. Ако образът на „избрания“ водач се разклати, агресията става неизбежна. Тази агресия е опит за възстановяване на пълния контрол. В затворени групи липсват корективи за подобно радикално поведение. Криминалният психолог Неделчо Стойчев определя Калушев като нарцистичен психопат, който трудно би посегнал на себе си. Стойчев смята, че психопатът е твърде самолюбив за самоубийство.

Подчинението в групата не е резултат от магически техники. То се изгражда чрез дългосрочни отношения и валидиране на болките. Лидерът предлага ясни отговори в един сложен и объркващ свят. Това привлича млади хора и личности в екзистенциална криза. Първоначално се формира доверие, което преминава в идеализация. Накрая настъпва пълно „разтваряне“ на индивида в личността на лидера.

Калушев е използвал ефекта на огледалното отразяване на събеседника. Това е създавало илюзия за дълбока свързаност и липса на его. Подобно „алфа-качество“ му е позволило да влияе на влиятелни личности. Сред тях са били политици, бизнесмени и дори министри. Посланията му често са били кухи и шаблонни. Те обаче са удовлетворявали нуждата от посока и смисъл. Налице са характеристики, присъщи на всяка една секта, според други експерти по случая.

Случаят предизвика и широки политически реакции в страната. Демократична България вече обяви водачите на своите листи. Политически фигури като Атанас Атанасов и Диана Дамянова коментират ефекта върху обществото. Контраразузнавачът Павлин Павлов също даде исторически контекст за манипулирането на групи. Всички те търсят отговори за влиянието на подобни фигури върху властта.