Психологът Иван Игов: Родителите не трябва да подценяват емоционалните кризи на децата
Психологът Иван Игов предупреждава за високите нива на детски самоубийства в България. Той съветва родителите да следят за промени в поведението и да не омаловажават любовните разочарования или тормоза в интернет.
Иван Игов
България заема тревожни позиции в международните статистики по отношение на детското здраве. България продължава да бъде на едни от първите места по самоубийства на деца, особено при момчетата в юношеска възраст. Психологът Иван Игов алармира за сериозността на ситуацията. Много от тези трагични случаи остават скрити за обществото. Те често не се коментират публично, защото засягат деца под 16 години. Родителите трябва да бъдат изключително бдителни към поведението на своите наследници.
Разпознаването на проблема започва с наблюдение на промените в ежедневието. Всяка коренна и продължителна промяна в настроението е важен сигнал. Тийнейджърите често сменят настроенията си в рамките на часове. Когато обаче потиснатостта продължава с дни, ситуацията изисква внимание. Продължителната промяна в поведението е основен сигнал за сериозен психологически проблем при подрастващите. Детето може да загуби интерес към обичайните си занимания и хобита.
Смартфонът е ключов индикатор за емоционалното състояние на съвременния юноша. Родителите трябва да следят как детето реагира на съобщения в социалните мрежи. Ако то рязко затваря телефона или реагира нервно при позвъняване, това е повод за разговор. Днес физическото насилие отстъпва място на тормоза в дигиталното пространство. Кибертормозът може да се случва по всяко време, включително през ваканциите и почивните дни. Често агресията сред учениците се пренася изцяло в интернет.
За съжаление, България продължава да бъде на едни от първите места по самоубийства на деца, особено на момчета в юношеска възраст.
Момчетата са по-уязвими, защото често изпитват срам от тормоза. Те избягват да споделят с родителите си поради притеснение. В такива моменти е необходимо да се потърси специализирана помощ. Училищният психолог или детски психотерапевт могат да помогнат за разкриване на истината. Децата обикновено искат да споделят, но не винаги намират правилния човек. Телефонът на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) също е вариант за първоначален контакт.
Иван Игов споделя конкретен пример за катастрофалните последици от онлайн предателство. Момче в прогимназиален етап дава паролата си за чат на свой съученик. След скарване, т.нар. приятел започва да обижда целия клас от името на жертвата. Детето губи социалния си кръг за мигове. Това води до тежка психическа криза. Подобни ситуации изглеждат маловажни за възрастните, но са драматични за децата. Тормозът днес е предимно в интернет и социалните мрежи, което го прави по-труден за засичане.
Психологът разказва и за среща с майка в Ботевград. Тя е трябвало да спасява дъщеря си от опит за самоубийство на перваза на прозореца. Причината е бил дългогодишен тормоз, който е останал незабелязан. Игов подчертава, че не трябва да се търсят виновни, а да се действа с емпатия. Комуникацията с децата трябва да бъде открита и без омаловажаване на проблемите им. Присмиването над любовни разочарования може да бъде фатално.
Оставило го гаджето. А, голяма работа. Ега ти гаджето! Ега ти любовта!. В подобни случаи детето може да направи някакъв рязък обрат не само в поведението си, а изобщо да се откаже да живее.
Друг критичен фактор е осъзнаването на сексуалната ориентация в юношеска възраст. Около 5-7 процента от хората се раждат с различно сексуално влечение. Най-високият процент самоубийства е свързан с различна сексуална ориентация и тормоза от това. Родителите не трябва да притискат децата си, нито да се чувстват виновни. Това е биологична даденост, която изисква разбиране и подкрепа от специалисти. Липсата на приемане в семейството засилва суицидния риск.
Психологът коментира и случая „Петрохан“, който определя като хомосексуална секта. Тези организации създават тежка психологическа зависимост у хората. Сектите често привличат интелигентни личности и ги карат да вярват в абсурдни твърдения. Посегателствата срещу деца в такива структури са абсолютно недопустими. Налице са характеристики на секта, които водят до пълна загуба на реална преценка. Сектите създават тежка психологическа зависимост и манипулират съзнанието на своите последователи.
Ако нещо кряка като патка, ходи като патка, значит не е лебед. Със сигурност не е и орел. Сектата също създава психологическа зависимост.
Родителите трябва да бъдат първият пристан за своите деца. Те не трябва да се присмиват на техните „малки“ проблеми. Светът на юношите е сложен и изпълнен с предизвикателства. Внимателният подход и тактът могат да спасят човешки живот. Когато детето усети доверие, то ще сподели своите страхове. Работата с професионалист е ключова при всяко съмнение за депресия или мисли за самонараняване.
