Психологът Даря Шагун: Тормозът в детска възраст не е „школа за живота“, а насилие

Психологът Даря Шагун разглежда тормоза в детска възраст като сериозно предизвикателство. В практиката си тя често помага на пострадали деца и семейства. Според нея тормозът не е изолиран проблем. Това е системно явление с дълбоки последици за психичното здраве. Обществото често подценява сериозността на тези ситуации. Някои хора погрешно вярват, че това е „школа за живота“. Психологическата наука обаче доказва точно обратното.

Тормозът е форма на системно междуличностно насилие с трайни последици.

В професионалния контекст тормозът има ясни характеристики. Първата от тях е системната повтаряемост на агресивните действия. Втората е устойчивият дисбаланс на силите между участниците. Третата е невъзможността на жертвата да спре насилието сама. Даря Шагун разграничава тормоза от обикновените конфликти. Хроничният характер на насилието създава постоянно чувство за заплаха. Продължителното пребиваване в такава среда травмира детската психика. Модерните изследвания потвърждават тези негативни ефекти. Понякога тормозът се пренася в дигиталното пространство. Можете да прочетете повече за това в статията Когато тормозът е зад екрана.

В професионалната си практика редовно се сблъсквам с последиците от тормоза и с увереност мога да кажа, че това не е изолиран проблем на отделни деца, а системно явление, което засяга психичното здраве на цели поколения.

Определящият фактор за тормоза е социалната среда, а не индивидуалната уязвимост.

Често се твърди, че децата стават жертви заради личните си особености. Даря Шагун подчертава, че това убеждение е погрешно. Клиничните наблюдения не потвърждават подобна теза. Основният фактор са характеристиките на колектива. Агресията се появява там, където възрастните не реагират навреме. Липсата на ясни граници създава условия за насилие. В такива групи доминирането се приема за успешна стратегия. Жертвите стават обект на атаки заради дисфункцията на системата.

Агресивното поведение често е свързано с нарушения в емоционалната регулация.

Фигурата на агресора също изисква професионален анализ. Тормозът не е просто резултат от „лош характер“. Това е модел на поведение, формиран от външни фактори. Агресията често е свързана с преживяно насилие или пренебрегване. Дефицитът на сигурна привързаност също играе голяма роля. Разбирането на тези механизми е важно за терапията. То обаче не означава оправдаване на насилствените действия. Липсата на отговорност само закрепва тези модели в бъдеще. Съществува риск те да се пренесат и в зрелия живот.

В професионален и научен контекст тормозът се разглежда като форма на системно междуличностно насилие.

Психологическите последици имат както краткосрочен, така и дългосрочен характер. При децата се наблюдават тревожни и депресивни състояния. Често се появяват нарушения в самооценката и социална изолация. В работата си с възрастни Даря Шагун открива стари травми. Преживеният тормоз влияе върху професионалната реализация години по-късно. Той пречи на изграждането на здрави и близки отношения. Непреживяната травма създава хронично чувство за срам. Вътрешната несигурност остава фон в живота на много хора.

Игнорирането на тормоза от страна на възрастните засилва неговия травматичен ефект.

Ролята на родителите и педагозите е абсолютно ключова. Омаловажаването на проблема засилва вредата върху детето. Когато възрастният не признава тормоза, детето се чувства изоставено. То получава сигнал, че неговите преживявания не са важни. Тази позиция поддържа насилствената система в колектива. Тя задълбочава психическата травма на пострадалия. Нина Петкова от „Пълмед“ подчертава ролята на превенцията като най-добро решение.

Ефективната помощ изисква комплексен и системен подход. Индивидуалната терапия за пострадалия е само началото. Тя трябва да възстанови усещането за безопасност. Работата включва и изграждане на стабилен Аз-образ. Без промени в семейната и образователната среда рискът остава висок. Превенцията заема централно място в борбата с насилието. Трябва да се развиват емпатия и емоционална интелигентност. Уменията за ненасилствено общуване намаляват агресията в групите. Тормозът е индикатор за дисфункция на цялата социална система.

Тормозът не е нормативен етап от израстването и не може да бъде разглеждан като „школа за живота“.

Възрастните носят пълната отговорност за безопасността на децата. Тяхната позиция определя бъдещето на детския колектив. Той може да бъде място за развитие или източник на травма. Признаването на тормоза като насилие е първата стъпка към промяна.

Даря Шагун е психолог-консултант, семеен психотерапевт, детски психолог, специален педагог (ресурсен педагог) и семеен медиатор. Нейната практика включва подкрепа за деца и родители. Тя помага при трудни промени и търсене на нови пътища. Професионалното й призвание е да създава здравословна среда за развитие.