Проучване: Плачът не винаги носи облекчение и зависи от контекста

Ново проучване на австрийския университет „Карл Ландщайнер“ (KL Krems) поставя под въпрос общоприетото вярване за плача. Много хора смятат сълзите за здравословно емоционално освобождаване. Резултатите от изследването обаче показват, че картината е значително по-сложна. Учените установиха, че плачът не винаги води до емоционално облекчение за човека.

Екипът проследява емоционалните реакции в ежедневието на участниците. Те използват иновативен метод чрез смартфони. Това позволява на изследователите да уловят сълзите в момент, близък до тяхното настъпване. Традиционните изследвания често се основават на ретроспективни въпросници. При тях обаче спомените на хората често се изкривяват. Лабораторните условия също имат своите ограничения при изучаването на емоциите.

В продължение на четири седмици 106 възрастни документират всеки епизод на плач. Те записват повода, продължителността и интензивността на сълзите. Участниците докладват състоянието си веднага след плача. Те правят това отново след 15, 30 и 60 минути. Общо учените анализират 315 емоционални епизода.

Ръководителят на катедрата по психологическа методология проф. Стефан Щигер обяснява целите на екипа.

„Нашата цел беше да проучим плача там, където и когато той наистина се проявява – в ежедневието. С помощта на смартфони успяхме да заснемем моменти на плач в реално време и след това да проследим емоционалните промени през следващия час. Това ни позволи да изследваме промените след сълзите много по-точно, отколкото чрез ретроспективни отчети или лабораторни проучвания“, заяви проф. Стефан Щигер.

Изследването показва, че емоционалното въздействие на плача зависи изцяло от неговата причина. Плачът след ситуации на напрежение води до по-висок отрицателен афект. Хората се чувстват по-малко ободрени и по-разтревожени непосредствено след сълзите. Това е особено валидно при ситуации, свързани със самота или претоварване. Подобно емоционално изтощение често се среща в ежедневието на съвременния човек.

Интересен е фактът, че плачът в отговор на трогателно медийно съдържание има различен ефект. В тези случаи се наблюдава понижение на отрицателния афект. Тук сълзите действат по-скоро успокояващо, отколкото натоварващо. Това подчертава, че плачът не е еднородна емоционална реакция.

Проучването открива и сериозни разлики между половете. Жените плачат по-често, по-дълго и по-интензивно от мъжете. Причините за сълзите също се различават значително. Жените често плачат заради чувство на самота. Мъжете по-често реагират със сълзи на чувство на безпомощност. Те също така плачат по-често при гледане на филми или друго медийно съдържание.

Психологическото състояние след плач може да се промени бързо. Някои ефекти отшумяват за минути. Други остават забележими до един час след епизода. На следващия ден обаче изследователите не откриват никакви следи от тези емоционални промени. Това означава, че плачът има предимно краткосрочно въздействие върху настроението ни.

Хана Граф, старши съавтор на проучването, коментира важността на контекста.

„Проучването показва, че плачът не трябва да се разглежда като автоматична форма на емоционално облекчение. Емоционалните му ефекти изглежда зависят силно от контекста, в който се появява“, казва Хана Граф.

Резултатите категорично опровергават мита, че плачът винаги носи катарзис. Той е част от много по-сложен емоционален процес. В някои случаи сълзите дори засилват негативните усещания. Докато състраданието и готовността да помагаме на другите могат да повишат самочувствието, плачът сам по себе си не гарантира по-добро настроение.

Използването на цифрови технологии в реалния живот помага на учените. Те доближават измерванията до истинския човешки опит. Университетът „Карл Ландщайнер“ затвърждава своята репутация в сферата на невронауките. Това изследване е важна стъпка към разбирането на човешката психика. Плачът остава сложен механизъм, който учените тепърва ще дешифрират в детайли.