Проучване на „Галъп“: Слабата мотивация на служителите струва милиарди на германската икономика
Слабата работна мотивация в Германия води до икономически загуби между 119,2 и 142,3 милиарда евро годишно, сочи доклад на Gallup. Едва 10% от служителите са силно ангажирани, докато мнозинството работи в „енергоспестяващ режим“ поради лошо управление.
Берлин СНИМКА: Pixabay
Германската икономика се изправя пред сериозно предизвикателство поради системната липса на работна мотивация сред служителите. Според най-новите изчисления на института „Галъп“ (Gallup), ниската ангажираност генерира огромни финансови щети. Тези загуби се оценяват на стойност между 119,2 милиарда и 142,3 милиарда евро през 2025 година. Данните са част от годишния доклад Gallup Engagement Index, цитиран от ДПА и БТА.
Изследването разкрива тревожна тенденция в емоционалната връзка между работниците и техните работодатели.
Голямото мнозинство от служителите са слабо свързани емоционално със своя работодател и изпълняват задълженията си съвестно, но без да правят повече от необходимото.
Този феномен се наблюдава при цели 77 процента от работещите в страната. Тези служители поддържат слаба емоционална връзка с компанията си. Само 10 процента от анкетираните се определят като „силно ангажирани“. Тези кадри са готови да полагат допълнителни усилия всеки ден. Резултатите за 2024 г. показват влошаване с един процентен пункт спрямо предходната година.
Експертите отбелязват, че корените на проблема не се крият в самите служители. Ръководителят на изследването Марко Нинк е категоричен за причините.
Слабата емоционална ангажираност не е проблем на нагласите, а проблем на управлението.
Според него в германските компании съществува огромен неизползван потенциал. Ангажираността е ключов фактор за конкурентоспособността на бизнеса. Тя директно влияе върху общата производителност и намалява оперативните разходи. Високата мотивация ограничава отсъствията и текучеството на персонала. Тези икономически трудности идват в момент, когато германската икономика е загубила 940 млрд. евро от 2020 г. насам поради поредица от кризи.
Анализът показва, че емоционалната обвързаност влияе пряко върху здравето на служителите. Работещите, които вътрешно вече са се дистанцирали от работата си, боледуват по-често. Те са имали средно 9,7 дни болнични през 2025 година. За сравнение, силно ангажираните служители отсъстват средно едва 5,6 дни. Марко Нинк допълва картината на трудовия пазар в Германия.
Въпреки като цяло положителната оценка за условията на труд, твърде много служители в Германия работят в „енергоспестяващ режим“.
Интересен парадокс се наблюдава при желанието за стабилност. Въпреки слабата връзка с работодателя, служителите искат да останат по-дълго в сегашната си компания. Делът на хората, желаещи да работят при същия работодател и след година, е 56 процента. Това е ръст спрямо миналата година, когато показателят беше 50 на сто. Въпреки това нивата остават далеч под тези отпреди пандемията. През 2018 г. готовността за оставане е била 78 процента. Тази несигурност се засилва от факта, че всеки втори германец под 40 г. се опасява, че ще обеднее в близко бъдеще.
Глобалният контекст на „Галъп“ показва, че ангажираността е спаднала до 21% в световен мащаб. Това струва на глобалната икономика зашеметяващите 8,9 трилиона долара годишно. В Германия около 41% от служителите изпитват ежедневен стрес на работното място. Около 39% от тях активно търсят нова работа или са в състояние на „емоционална оставка“. Същевременно напълно отдалечените служители показват най-висока ангажираност от 31 процента. Те обаче по-често съобщават за чувства на гняв, тъга и самота.
Тук има огромен неизползван потенциал. Емоционалната ангажираност на служителите не е просто нещо желателно, а важен фактор за конкурентоспособността. Тя увеличава производителността и намалява разходите, като намалява отсъствията и текучеството на персонала.
На 25 март 2026 г. „Галъп“ планира специален уебинар за новите тенденции. Той ще се фокусира върху факторите за мотивация и продуктивност. Изследването Gallup Engagement Index се провежда ежегодно от 2001 г. насам. Последното проучване включва телефонни интервюта със 1700 служители над 18 години. Резултатите се считат за представителни за цялата германска икономика.
