Проучване на БЛС: Българите доплащат масово за здраве в недофинансирана система

Здравната система в България е изправена пред хроничен недостиг на средства. Всеки втори гражданин е принуден да доплаща за медицински услуги от джоба си. Данните са от последното проучване, поръчано от Българския лекарски съюз (БЛС). Резултатите бяха представени на форума „Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения“. Събитието беше уважено от вицепрезидента Илияна Йотова.

Изследването показва високо ниво на доверие към медицинските специалисти. Около 80% от анкетираните одобряват работата на своите общопрактикуващи лекари и специалисти. Доверието към болничните институции обаче остава значително по-ниско. Българите доплащат основно за лекарства и прегледи при лични лекари. Тези разходи представляват сериозна тежест за домакинствата.

Например, за 16% от българите разходите за здравеопазването са много голяма тежест за тях. Това са около 840 000 българи. Близо 1/4 от българите са отлагали във времето или въобще не са стигали до определена медицинска процедура поради финансови причини. Това са около 1 млн и 300 хиляди българи.

Социологът Димитър Ганев от агенция „Тренд“ подчертава критичната финансова бариера пред достъпа до лечение. Според 40% от анкетираните пакетът услуги на Здравната каса не отговаря на нуждите им. Пациентите настояват за по-добро покритие на образните изследвания и профилактиката. В момента доплащанията в системата достигат 34%, докато средното за ЕС е едва 15%. Близо 68% от тези лични средства отиват за закупуване на медикаменти.

Това е едно признание от страна на обществото, макар и косвено колко недофинансирана е българската система на здравеопазване и аз искам да поздравя моите колеги, които работят в тези условия на хронично тежко недофинансиране на системата.

Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов заяви, че размерът на потребителската такса е недостатъчен за нормалното функциониране на кабинетите. Системата продължава да страда от липса на структурни реформи. Въпреки че бюджетът на НЗОК за 2026 г. е одобрен с рекорден размер от 5,57 млрд. евро, критиките не спират. Ръстът от 9,4% се определя като недостатъчен за първичната помощ.

Ние доста неща бяхме договорили с лекарския съюз, със зъболекарския, с фармацевтичния съюз за включване на нови дейности и наредба 10 за пакета е променена също, но това не може да стартира поради липса на пари в момента.

Управителят на НЗОК доц. д-р Петко Стефановски признава, че липсата на финансиране блокира нови дейности. Експертите посочват, че над 200 клинични пътеки са недофинансирани в момента. Близо 1,3 милиона българи са отлагали медицинска процедура поради липса на пари. Опозицията предупреждава за риск от преразходи в НЗОК и забавени плащания за млади лекари. България остава на последно място в ЕС по дял от БВП за здравеопазване.