Противоречията около COP30 в Амазонка: 10 000 изсечени дървета и 700 евро на нощ за спасението на климата
COP30 в бразилския град Белем, Амазонка, предизвика остри критики заради високите цени на нощувките (над 700 евро) и екологичен скандал с унищожаването на 10 000 дървета за инфраструктурата. Местни активисти определят като противоречиво изсичането на гора в името на климатичната конференция. На фона на глобалната загуба на тропически гори (67 000 кв. км), Бразилия обещава възстановяването на 18 милиона хектара до 2050 г. чрез инвестиции в механизма REDD+.
Снимка: iStock by Getty Images
Международната среща на върха за климата COP30 предстои да се проведе в бразилския град Белем, разположен насред Амазонка. Тази конференция е първата голяма климатична среща, която се провежда в Амазонския регион, целяща да привлече вниманието към изключителната екологична и климатична стойност на гората. Въпреки високите очаквания, подготовката за форума предизвика вълна от критики, свързани както с екологичните щети, така и с достъпността на събитието.
Североизточната провинция се превърна в мащабна строителна площадка. Изградени са нови сгради, разширено е летището и е вдигнат чисто нов конферентен център. Според местните власти 90% от строителството вече е завършено. Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва потвърди подкрепата си за провеждането на COP30, като заяви увереност, че това ще бъде най-добрата климатична конференция досега.
Цената на приобщаването: Лукс насред кризата
С наближаването на срещата, недоволството сред делегациите нараства заради високите цени за настаняване. Много от участниците изразяват недоволство от това, че хотелските стаи се оказали твърде скъпи, като цените за настаняване достигат над 700 евро на вечер. Местните също са надули наемите, виждайки възможност за печалба.
Въпреки обещанията на Бразилия за по-ниски цени за делегациите от по-бедните страни, високите разходи поставят под въпрос приобщаващия характер на конференцията. Нидерландската телевизия „Нос“ многозначително пита дали форумът наистина ще бъде „приобщаваща Среща на върха за климата“, както обеща президентът, особено за „Глобалния Юг“. Към момента само 79 държави са потвърдили присъствието си, а 70 все още преговарят.
Екологичният парадокс: Гора срещу път
Най-сериозният скандал е свързан с изграждането на четирилентов път в околностите на Белем, предназначен да облекчи трафика по време на срещата. За 14-километровата отсечка е унищожена част от ценната тропическа флора. Местните преброиха, че изграждането на пътя е довело до изсичането на около 10 000 дървета. Активисти подчертават, че това е в пряко противоречие с целта на самата климатична конференция.
„Да изсечеш гора, за да направиш климатична конференция звучи противоречиво“
— Диана душ Сантуш, активистка
Местните жители разказват, че плановете за пътя датират още от 2012 г., но проектът е бил спрян. С организирането на срещата на ООН обаче, правителството получи пари и постави срок за спешното построяване на инфраструктурата. Организаторите и властите отричат пряката връзка между пътя и конференцията, но местните активисти твърдят, че строителството вреди на поминъка им и минава покрай местообитанието на рибарска общност.
„Абсурдно е, защото ние живеем от тази гора и сме здраво свързани с тази природа“
— Местен жител и активист
Глобалният проблем и ангажиментите
Амазонка е най-ценният екологичен актив на няколко южноамерикански държави, източник на сладка вода, биоразнообразие и важен елемент от глобалната екологична кауза. Бъдещето на горите е централен въпрос в борбата с климатичните промени, като те осигуряват критичен охлаждащ ефект и абсорбират CO2.
Последните съвместни данни от 2024 г. на Института за световни ресурси показват, че в световен мащаб са загубени 67 000 квадратни километра девствени стари гори, което се равнява на площта на Ирландия. За да се спре обезлесяването, учените призовават за намаляване на загубите с 20% всяка година до 2030 г.
Бразилия поема ангажименти чрез механизма REDD+ и планира мащабни мерки. Бразилската национална банка за икономическо и социално развитие (BNDES) планира възстановяването на 18 милиона хектара в Амазония до 2050 г., разчитайки на инвестиции от частния сектор, заинтересовани от въглеродни сертификати.
Наред с това, Европа също обещава подкрепа. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обеща, че Брюксел е готов да отдели 1 милиард евро от собствения си бюджет за 50 проекта по света, насочени към устойчивост.
Въпросът за отговорността
Докато климатичният секретар на Бразилия Ана Тони признава противоречията в страната (като новите петролни проекти), тя заявява, че по-голямата тежест за постепенно отказване от изкопаемите горива трябва да носят страни като Франция, САЩ, Норвегия и Канада. Президентът Лула да Силва обаче демонстрира ангажираност срещу незаконните сечи. Според графика на „Тера Бразилис“, по време на първия му мандат (2003–2010 г.) сечите са били намалени с 80%.
Пример за борбата срещу посегателствата е най-голямото гражданско дело за климата в страната. Фермерът Дирсеу Крюгер е глобен с над 47 милиона евро за обезлесяване на 5600 хектара. Съдът постанови, че освен глобата, той трябва и да възстанови тропическите гори.
На фона на всички тези обещания, островните държави и представителите на „малките гласове“ настояват за реални действия. Както заяви директорът по изменението на климата в екоминистерството на Чад, време е разговорите да се превърнат в действия:
„Стояли ли сте някога температура от 48 градуса на сянка? Електричеството вече не работи, дърветата и културите умират. Чувствате се напълно изтощени. А всяка година чуваме големи обещания, но нищо не се случва. Време е да превърнем разговорите в действия“
— Умар Гаджи Сумаила, Директор по изменението на климата в екоминистерството на Чад
