Протестите в Иран: Пропагандна война с AI, Deepfake и цифрова изолация

Иран се превръща в пропагандна военна зона, където AI и Deepfake подменят истината. Над 5500 жертви и 40 000 арестувани бележат най-големите протести от години.

Протестите в Иран: Пропагандна война с AI, Deepfake и цифрова изолация

Част от иранските вестници вече са забранени. Снимка: Архив

Време за четене: 2 мин. 29 януари 2026

Журналистиката в Иран е изправена пред безпрецедентна криза, докато страната потъва в най-мащабните протести от четири години насам. Репресиите срещу независими и официални медии, съчетани с пълно блокиране на интернет, превърнаха информационното пространство в истинска военна зона.

Журналистиката в Иран е на ръба на изчезването.

Думите на Джейсън Резаиан, колумнист на „Вашингтон пост“, подчертават критичната ситуация, след като режимът спря да подновява акредитивните карти на чуждестранни кореспонденти и започна да затваря дори лоялни към политиката му вестници. През април „Репортери без граници“ класираха Иран на 170-о място от 180 в индекса за свобода на печата.

В условията на информационно затъмнение, цифровото пространство се превърна в основен фронт. Управляващият режим и опозицията прибягват до изкуствен интелект и фалшиви видеоклипове (Deepfake), за да наложат своите наративи. Режимът на Али Хаменей използва генерирано от AI съдържание, за да симулира широка народна подкрепа, докато реалността на терена остава скрита зад цензурата. Иран ограничава интернет вече месеци наред, което затруднява верификацията на събитията.

Махса Али Мардани от организацията WITNESS посочва, че макар протестите да са напълно реални, изобилието от манипулирани кадри води до поставяне под съмнение дори на истината. Иран в хаос е реалност, която режимът се опитва да маскира чрез технологична изолация. Според експерти, Техеран планира въвеждането на „цифрова изолация“ по модела на Китай и Русия, където достъпът до глобалната мрежа ще изисква одобрение от службите за сигурност.

Новите данни от януари 2026 г. разкриват ужасяващия мащаб на конфликта. Правозащитната организация HRANA потвърди смъртта на 5520 участници в протестите и над 40 000 арестувани лица. Пикът на демонстрациите бе достигнат на 8 януари 2026 г., когато властите напълно спряха интернет и телефонните връзки. Върховният лидер Али Хаменей е издал заповед протестите да бъдат потиснати „с всички средства“, а САЩ обвиниха Техеран в използването на безпилотни летателни апарати за проследяване и задържане на демонстранти.

Въпреки че властите твърдят, че ситуацията е под контрол, масовите стачки на търговците от Големия базар в Техеран, започнали на 28 декември 2025 г., парализираха икономиката. Протестите са официално квалифицирани от режима като „терористични действия“, координирани отвън. Същевременно Реза Пехлеви, син на последния шах, заяви готовност да ръководи преходно правителство, което допълнително нагнетява напрежението.

В крайна сметка достъпът до интернет почти сигурно ще стане наистина глобален, но той винаги ще бъде игра на котка и мишка за репресивните режими.

Това заключение на проф. Алън Удуърд описва бъдещето на Иран – страна, в която 11 журналисти вече са осъдени на затвор само за изминалата година, а обвиненията в „разпространяване на лъжи“ се използват като инструмент за системно потискане на свободата на изразяване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *