Простащината и липсата на толерантност: Защо младите бягат от България – не са виновни само политиците
Въпреки членството в ЕС и подобряващия се стандарт на живот, България продължава да губи младо и образовано население. Причините се коренят в масовите прояви на простащина, липса на обществен ред и агресия, които вгорчават ежедневието и създават отблъскваща среда.
Социалните проблеми, а не само политиката, са мощен фактор за емиграция, като демографският спад продължава и през 2025 г. Държавата трябва спешно да адресира липсата на контрол и възпитание.
Хора се разхождат по булевард "Витошка" Снимка: Велислав Николов
България често е описвана като благословена държава с умерен климат, четири сезона и близост до прекрасни курорти в Гърция, Италия и Турция. Рационалното мислене на гражданите и управниците ни доведе до членство в Шенген и Еврозоната. Това ни кара да се чувстваме европейци, а като членове на ЕС пътуваме без визи до все повече държави. Мнозина вече имат и 10-годишни американски визи.
Въпреки тези предимства, съществуват и „тъмни неща“ в българския начин на живот и народопсихология, които тровят ежедневието ни. Тези проблеми са основната причина интелигентните и образовани млади хора да емигрират заради „тъмни неща“ в народопсихологията, които далеч не се изчерпват само с политиката.
Обществен ред и култура на замърсяване
Един от най-видимите проблеми е липсата на обществена култура. Навсякъде могат да се видят боклуци – от хвърлени фасове и дребни отпадъци по улиците до боклуци, изхвърлени направо от колите. Макар градовете ни да са относително зелени, мръсотията създава тягостното усещане за неприятно и неподдържано място. Още по-неприятно е, че немалко хора плюят, храчат и даже се секнат по улиците, което прави ходенето пеша, което е най-здравословният начин на придвижване, не просто неприятно, а отблъскващо.
Това поведение е въпрос на семейно възпитание и социална наследственост. Държавата трябва да променя нещата чрез образование. Децата трябва да бъдат учени, че изброените действия са проява на простащина. В обществото не се създава навременна непримиримост към такова поведение.
Липса на отговорност и контрол
Все повече хора имат домашни любимци, което е хубаво, но държавата забравя, че всяко животно изисква разходи, усилия и отговорност. В цивилизовани държави като Швейцария, несъбирането на кучешки фекалии води до глоба от над 200 швейцарски франка, т.е. в Швейцария глобата за несъбиране на кучешки фекалии е над 400 лв., докато в България контролът е почти нулев. В Ню Йорк санкцията е 250 долара. В България общинска или държавна полиция в парковете и по улиците почти липсва. Подобни нарушения не се санкционират. В държава, където има „мини“ от изпражнения и храчки, е трудно да очакваме интелигентните млади хора да искат да останат.
Агресията на пътя и правото на силния
Простотията има още по-опасна проявна форма – агресията на пътя. Комплексите на немалко българи се проявяват чрез псувни, крясъци, обиди и заплахи, като често се стига до бой и дори заплахи с пистолети. Липсва толерантност, а правото на силния шефства над правото на правия. Този проблем процъфтява, когато дори депутатите в парламента дават пример с цветисти обиди и откровени заплахи.
Една от причините е, че не всички шофьори знаят правилата за движение. Изискването за завършен 10-и клас за шофьорска книжка не отчита външното оценяване, което води до появата на водачи с недопустимо ниско ниво на култура. Мутренският подход, засичането, неспазването на предимство и минаването на червено се увеличават, а контролът с камери не покрива съществен брой от случаите.
Привилегиите на властта
България има непропорционално голям брой автомобили със специален режим на движение, използвани както с нужда, така и без. Това е ярък пример за правото на привилегирования. Абсолютно недопустимо е използването на коли със специален режим на движение от депутати и министри без охрана. Тяхната работа рядко е толкова спешна, че пристигането с няколко минути по-рано да има значение. За сравнение, във Вашингтон, извън полицейските, пожарните и линейките, такива коли са рядкост – наблюдавани са само при президента и вицепрезидента на САЩ. Дори губернатори на щати като Ню Йорк или Калифорния, чиито икономики са стотици пъти по-големи, не правят подобни изпълнения.
Демографският спад продължава
Всички тези форми на простащина вгорчават живота и продължават да бъдат мощен фактор за емиграция. Не бива да се заблуждаваме, че емиграционният поток се е обърнал. През 2024 г. официално около 13 000 души са емигрирали, докато през 2024 г. в България са се заселили 52 189 лица, докато официално емигриралите са около 13 000. Въпреки това, авторът смята, че броят на изселилите се млади хора е много по-голям, тъй като статистиката не успява да ги засече ефективно след влизането ни в Шенген. Заселилите се са главно пенсионери (български и турски), както и икономически и военни имигранти от Турция (21,8%), Украйна (16,6%) и Сирия (10,5%).
Според данните за 2025 г., демографският спад продължава: към началото на 2025 г. населението е намаляло с 8121 души спрямо предходната година. Този спад се дължи както на отрицателен естествен прираст, така и на отрицателна нетна миграция, като най-засегнати са икономически слабо развитите региони. Въпреки че икономическата среда и стандартът на живот се подобряват, социалните и културни проблеми остават пречка. Крайно време е държавата да спре да нехае – в училище, по пътя, в парковете и във всяко едно отношение – за да създаде среда, която задържа младите хора.
