Пророческият шарж на Георги Чаушов и мистерията с червените куфарчета: Как България загуби $1.5 милиарда
Пророческият шарж „Хайдушко хоро“ на Георги Чаушов, публикуван дни след 10 ноември 1989 г., поставя началото на дебата за червените куфарчета. Различни свидетелства свързват раздаването на милиони долари с Андрей Луканов и Илия Павлов, докато ревизия на БНБ от 1997 г. установява, че $1.533 милиарда са безследно изчезнали от външнотърговските дружества.
Карикатуристът Георги Чаушов рисува прочутото си “Хайдушко хоро”. Карикатурата на Георги Чаушов е емблематична за целия преход, минал под знака на свирепото ограбване. Илия Павлов до смъртта си бе сред заподозряните, че е получавал червени куфарчета. Мнозина сочат Андрей Луканов и Петър Младенов като хората, стартирали раздаването на куфарчетата, но до момента няма нито едно доказателство.
Само два или три дни след историческия 10 ноември 1989 г. карикатуристът Георги Чаушов, който бил уволнен от в. „Стършел“ две години по-рано, създава прочутата си творба „Хайдушко хоро“. Карикатурата излиза на първа страница на хумористичния вестник на 24 ноември 1989 г., само две седмици след пленума, свалил Тодор Живков от власт. Днес, 36 години по-късно, „Хайдушко хоро“ продължава да бъде актуална, като през май 2024 г. тя става част от изложба в Габрово, посветена на политическата сатира от края на комунистическата епоха.
Творбата, която за първи път публично осмива Живков, се фокусира върху един символ, който се оказва пророчески за целия преход: куфарчетата. В шаржа падналият водач Тодор Живков все още държи бялата кърпа, докато бившите му другари са се пуснали от него и се държат един за друг. Лицата на номенклатурата обаче са скрити именно зад тези куфарчета. По думите на съпругата на Чаушов, журналистката Ивайла Александрова, идеята за шаржа дошла, след като главният редактор предложил на художника да се върне на работа при условие, че работата му бъде отпечатана.
“Седяхме в кухнята и пиехме кафе 2 – 3 дни след 10 ноември, когато се обади приятел на мъжа ми и му каза, че главният редактор предлага да се върне на работа във вестника. При което съпругът ми се засмя и каза: “Добре, ще дойда, но държа работата, която донеса, да бъде отпечатана.””
— Ивайла Александрова, журналистка и съпруга на Георги Чаушов
Публикацията на „Хайдушко хоро“ за първи път загатва за червените куфарчета – една от най-болните и неразрешени теми на прехода. С тях милиони долари са раздадени на номенклатурни кадри, които веднага след промените започват частен бизнес.
Кой раздава и кой прибира милиардите?
Темата за куфарчетата продължава да предизвиква спорове вече 36 години. Според Павел Найденов, баща на покойния президент на „Мултигруп“ Илия Павлов, в тях е имало по около 100 хиляди долара. Той твърди, че парите са раздавани от бившия премиер Андрей Луканов като уж отпуснати кредити, които обаче никой не връщал. Журналистът Крум Благов също потвърждава, че куфарчетата са метафора за истината, като много хора са взели пари по този начин – получили са заеми при един курс на долара и са ги върнали при съвсем друг.
“Истина е обаче, че Андрей Луканов е провеждал среща с генералните директори на търговско-промишлени и икономически обединения и им е казал, че нещата отиват на лошо. “Създавайте си паралелни структури,превеждайте пари по техни сметкии това, което ще започнете сега като дейност, ще се координира от един човек, когото съм избрал – Илия Павлов.” Това са били думите му.”
— Любомир Шопов
Съществува и алтернативна гледна точка, представена от Димитър Иванов, бивш шеф на 6-и отдел на 6-о управление на ДС. Според него куфарчетата са по-скоро метафора за ограбването на държавата, тъй като няма логика да се раздават пари в брой, когато номенклатурата може да използва по-мащабни схеми.
“Куфарчетата са фикция, метафора за ограбването на държавата. Защо е необходимо да се раздават куфарчета, когато държавата е твоя, сметките ѝ в чужбина са твои (на БСП, приемник на БКП – б.р.). Тогава имаше ред дори и в краденето. Наричаха корупцията“материално облагодетелстване” и “морално разложение”.”
— Димитър Иванов, бивш шеф на 6-и отдел на 6-о управление на ДС
Иванов твърди, че по-вероятните схеми включват приватизация на апетитни предприятия за без пари или раздаване на кухи кредити от фалиралите впоследствие банки.
Разследванията и изчезналите милиарди
Ключови данни по темата предоставя ревизия на БНБ от 1997 г. Тя установява, че в периода 1980–1989 г. държавата е създала 388 външнотърговски организации и дружества, които са работили с бюджетни средства. С тези средства са се разпореждали точно 705 души. На 10 ноември 1989 г. вечерта в тези фирми са установени $1,535,200,000.
След закриването на тези фирми, само един човек е възстановил сумата от $2.2 млн. в България. Останалите $1,533 милиарда се губят, като 704 души вероятно знаят къде са потънали. Комисия, назначена по времето на правителството на Димитър Попов (с финансов министър Иван Костов), също заключава, че липсата на контрол е създала условия за „ненаблюдавано изтичане на валутни средства“.
По следите на тези финансови потоци тръгва и Илко Ескенази, вицепремиер и депутат от СДС в правителството на Филип Димитров. Ескенази обявява, че притежава сигурни данни за това къде са парите и кои са хората, контролиращи потоците, и че ще разкрие публично мафиотските линии, довели до натрупването на външния дълг. Ескенази обаче умира, преди да направи разкритията си, при инцидент с джет в морето. Официалното разследване заключава, че смъртта е нещастен случай, но близките му не вярват в тази версия.
Въпреки многобройните разследвания и дебати, включително твърденията на Едвин Сугарев, че парите от куфарчетата са „спастрените“ средства, с които партокрацията се преражда в олигархия, политическа воля за поставяне на точка на случая с изчезналите милиарди липсва вече 36 години.
