„Пропускливите черва“ при малките деца: Нормално състояние, което изгражда имунитета
Увеличената чревна пропускливост при малките деца, често наричана „пропускливи черва“, е нормално физиологично състояние, което продължава приблизително до четвъртата година от живота. Този механизъм е ключов за изграждането на имунен толеранс и адекватна защита, като позволява на имунните клетки да се „обучават“ чрез контакт с външни антигени и микроорганизми.
Увеличената чревна пропускливост, разговорно наричана „пропускливи черва“, при кърмачетата и малките деца не представлява болест, а е нормално физиологично състояние. Тази изненадваща за неспециалистите новина беше съобщена от д-р Екатерина Куртева от Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ “Св. Иван Рилски” по време на дискусия за автоимунните болести.
Връзките между клетките в чревната стена са гениално проектирани да бъдат физиологично хлабави до около четвъртата година от живота на детето. Този механизъм е ключов за правилното развитие на имунната система и се счита за едно от великите чудеса на човешката биология.
Защо пропускливостта е жизненоважна
Повишената пропускливост служи като тренировъчна площадка. Тя позволява на имунните клетки да влизат в непрекъснат досег с различни хранителни антигени, алергени и микроорганизми от нормалния чревен микробиом. Това постоянно взаимодействие между организма и външната среда е от съществено значение за изграждането на имунен толеранс и адекватна защита срещу бъдещи заплахи.
Ранният контакт е критичен. Той учи имунната система да разграничава истинските заплахи (патогени) от безвредни вещества (хранителни протеини и полезни бактерии). Това полага основите на имунологичната толерантност, което помага срещу алергии и автоимунни заболявания по-късно през живота. Механизмът е първият и най-важен урок в „училището на имунитета“.
Освен като „тренировъчна площадка“, естествено леко рехавата чревна бариера в ранното детство има и друга основна цел: да позволи на големи, сложни молекули от майчината кърма, най-вече антитела, да преминат директно в кръвообращението на бебето. Проучване, публикувано в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences USA, показва как антитела от клас IgG се абсорбират, осигурявайки на бебето системен пасивен имунитет. Този временен, но мощен щит пази детето, докато неговата собствена имунна система се развива.
Зонулин и ненужните тестове
Поради този естествен процес нивата на протеина зонулин са нормално високи през ранното детство. Зонулинът регулира чревната пропускливост. Въпреки че зонулинът е открит през 2000 г. и е обект на множество изследвания, неговата роля при децата не е напълно изяснена в научната литература.
Д-р Куртева съветва, че няма смисъл нивата на зонулин да бъдат изследвани при малки деца, тъй като те са нормално високи. Тестуването е източник на излишна тревога и безполезен разход. Също така, изследванията за хранителни непоносимости, базирани на IgG антитела, се считат за категорично недостоверни при деца и се отказват от специалистите, освен в случаите, когато вече е налице конкретно автоимунно заболяване.
Традиционната медицина избягва термина „синдром на пропускливите черва“, като предпочита да говори за повишен чревен пермеабилитет, свързан с възпалителни процеси и автоимунни заболявания.
Разграничаване на физиологичното от патологичното
Важно е да се прави ясна разлика между нормалната, физиологична пропускливост, която е временна, контролирана и полезна, и патологичното състояние, известно като синдром на пропускливите черва.
Физиологичната пропускливост действа като „отворена врата“ за майчиния имунитет и като тренировъчна площадка, след което постепенно се „затваря“. Родителите не трябва да се тревожат, а да се радват на невероятната биологична интелигентност на детското тяло.
Синдромът на пропускливите черва от своя страна е трайно, неконтролирано увреждане на бариерата, което води до възпаление. То позволява на токсини и несмлени хранителни частици да навлизат безконтролно в кръвта, което може да предизвика хронични здравословни проблеми.
Основните фактори, които могат да провокират патологично увреждане на чревната бариера, включват възпалителни процеси, инфекции, хроничен стрес, дисбаланс в чревната микрофлора и нездравословна диета. Най-често това са честата употреба на антибиотици и диета, богата на захар и преработени мазнини. Някои специалисти обаче смятат, че „синдромът на пропускливите черва“ е хипотетично състояние, което трудно се диагностицира и често се свързва с други заболявания на стомашно-чревния тракт.
