Пропуск на депутати и чиновници преди 14 г. наля 25 млн. лева от бюджета във фирма на Николай и Евгения Баневи

Грешно гласуван закон от 40-ото народно събрание доведе до тежки финансови последици за държавния бюджет. Институциите трябва да платят огромно обезщетение на фирма, свързана с Николай и Евгения Баневи. Решението е резултат от законодателен пропуск, допуснат преди повече от 14 години.

България стана член на Европейския съюз през 2007 година. Тогава страната пое ангажимент да синхронизира законите си с европейските норми. През юли 2008 година обаче депутатите приеха спорна разпоредба. Тя позволяваше вписване на ипотека върху имот на лице, което не е длъжник. Тази норма влезе в пряко противоречие с правото на Общността. Законовата поправка от 2008 година противоречи пряко на правото на Европейския съюз. По-късно разпоредбата беше отменена през 2015 година. Междувременно обаче тя послужи за запориране и продажба на редица приватизирани имоти.

Сред засегнатите обекти е и къмпинг „Градина“. До 2011 година той беше част от бизнес империята на семейство Баневи. По това време те бяха сочени за една от най-богатите фамилии в страната. Къмпинг „Градина“ е бил ипотекиран за чужди задължения и продаден незаконно от ЧСИ. Историята на терена започва още през 1972 година с държавното дружество „Балкантурист“. През 1996 година управлението преминава към „Хелио Тур-С“ ЕООД.

Приватизацията на обекта започва през 1997 година. Тогава фирмата „Приват Турист“ придобива 40 процента от акциите. Формално дружеството няма пряка връзка с Баневи. Всички съдружници обаче са били служители в техни компании. По-късно фирми на Николай Банев изкупуват останалите дялове. Така те стават собственици на къмпинги, ресторанти и резиденция „Созопол“.

„Приват Турист“ обаче спира да плаща вноските по приватизационния договор. Държавата издава осем изпълнителни листа срещу фирмата. През октомври 2008 година Агенцията за приватизация иска ипотека върху терените на къмпинг „Градина“. Имотите обаче вече са в активите на друго дружество – „Хелио Тур-С“. Благодарение на незаконната законова поправка, ипотеките са вписани в Бургаския районен съд. През 2011 година частен съдебен изпълнител продава имотите на търг.

Баневи започват дълга съдебна битка срещу държавните институции. Те твърдят, че законът нарушава европейските правила. Софийският градски съд и Апелативният съд решават спора в тяхна полза. Върховният касационен съд окончателно отказва да разгледа жалбите на парламента. Магистратите са категорични, че Народното събрание носи отговорност за вредите.

Отговорност на Народното събрание съгласно конституцията е съответствието на приетите закони с правото на ЕС и другите международни договори. Тази отговорност го легимитира като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди.

Народното събрание е осъдено да плати 9,6 млн. лева главница на ощетената фирма. Агенцията за приватизация трябва да внесе още 330 хиляди лева. Общата сума набъбва до 25 млн. лева заради натрупани лихви за 15 години. Тези огромни разходи са за сметка на данъкоплатците, подобно на случаите, в които България е платила 13,8 млн. лв. за потъпкани права на гражданите.

Семейство Баневи бяха арестувани във Франция през 2018 година. Те бяха екстрадирани у нас и прекараха дълго време в ареста. Николай Банев остана зад решетките близо три години. Делото срещу тях за данъчни престъпления продължава вече седем години. До момента са проведени 115 съдебни заседания. Въпреки това Баневи вече спечелиха няколко дела срещу държавата. През миналата година съдът осъди прокуратурата да им плати 20 хиляди лева. Повод бяха изказвания на бившия главен прокурор Иван Гешев.

Според съда Гешев е нарушил презумпцията за невиновност. Той твърдеше публично, че семейството е изпрало над един милиард лева.

Този кръг е приватизирал две трети от работещата промишленост на България преди 1989 година. Да не е две трети, една трета да е, нищо от това в момента не е работещо.

Баневи осъдиха България и в Съда по правата на човека в Страсбург. Обезщетението там е в размер на 13 800 евро. Европейските магистрати определиха срока на тяхното задържане като тревожен. Съдебната практика по подобни казуси се развива постоянно, като дори Окръжният съд в Стара Загора осъди Пловдивския районен съд в друг контекст. Случаят с къмпинг „Градина“ остава един от най-скъпите примери за законодателен пропуск у нас.