Прокрастинацията не е мързел: Как оправданията провалят кариерата и какво казва науката
Намирането на извинения за отлагане консумира също толкова енергия, колкото е нужно за самото действие, което е основен фактор за провал в кариерата. Нови изследвания показват, че прокрастинацията е свързана не с мързел, а с ниска самоувереност, перфекционизъм и трудности в емоционалната регулация. HR експертите съветват работодателите да предоставят подкрепа за психичното здраве, тъй като забавянето често е резултат от страх от провал.
Илюстрация "Пиксабей"
Шестте оправдания, които често използваме, за да отложим важни задачи, имат силата да провалят цялата ни кариера. Според анализатори на кариерното развитие, Намирането на алиби отнема същата енергия, колкото е нужна, за да започнете да действате. Тази изразходвана енергия за изграждане на защитни механизми и отлагане на старта е основната пречка пред професионалния успех.
Темата за професионалния растеж и добрите практики на работното място е във фокуса на специалния проект „Точният човек“ на „24 часа“. Проектът обхваща въпроси, свързани с личностното развитие, отношенията в работната среда, новините от HR сектора и мениджмънта.
Дълго време отлагането е било прието като прост недостатък в дисциплината. Научните изследвания обаче показват, че прокрастинацията е много по-сложен психологически механизъм. Тя е свързана с вътрешни борби, които далеч надхвърлят липсата на мотивация. Прокрастинацията е свързана с трудности в емоционалната регулация, ниска самоувереност и перфекционизъм, което често води до професионално изгоряне и значително намаляване на продуктивността на работното място.
През последните 72 часа научните общности Nature и Acta Psychologica публикуваха нови данни, които затвърждават тази теза. Нови изследвания потвърждават силната връзка между отлагането, стреса и липсата на професионална идентичност, особено при студенти и млади специалисти. Този научен контекст обяснява защо намирането на „точния момент“ или „точния човек“ за стартиране на задача е всъщност оправдание, костващо ценна енергия.
Според HR експерти и психолози, корените на прокрастинацията често се крият в психологически фактори. HR експертите подчертават, че забавянето често е резултат от страх от провал, а не от липса на мотивация. Те препоръчват на работодателите да създадат среда на отворена комуникация, като насърчават емоционалното здраве и подкрепата за служителите, вместо да фокусират усилията си единствено върху дисциплинарни мерки.
Интересна противоположна гледна точка идва от мениджмънт консултантите. Някои от тях смятат, че прокрастинацията невинаги е вредна. Ако бъде използвана стратегически и контролирано, тя може да се превърне в инструмент за успех. Контролираната прокрастинация може да стимулира креативността и да генерира иновативни решения, тъй като дава време на подсъзнанието да обработи информацията и да генерира нови идеи, преди да се премине към действие.
В крайна сметка, ключовата стъпка за преодоляване на оправданията, които провалят кариерата, е разбирането на техния психологически произход. Вместо да се борим с липсата на дисциплина, трябва да адресираме дълбоките причини – страха от провал, нуждата от емоционална регулация и перфекционизма.
