„Произведено в Европа“: ЕК налага нови правила за обществени поръчки и субсидии

Брюксел официално придвижва амбициозен законопроект, известен като индустриален ускорител. Новата концепция „Произведено в Европа“ цели да съживи индустриалния сектор на Стария континент. Европейската комисия планира да стимулира производството чрез въвеждане на публични стимули за местни продукти. Тези технологии ще получават значително предимство при разпределянето на обществени поръчки и преки субсидии.

Основната цел на инициативата е да увеличи дела на производството в БВП на ЕС от 14,3% на 20% до 2035 г. Този ход цели да укрепи икономическата сигурност и устойчивостта на региона. Законопроектът беше приет от Комисията през миналата седмица. Сега той очаква одобрение от държавите членки и Европейския парламент. Това е ключова стъпка към постигане на стратегическа автономия и намаляване на зависимостта от външни доставки.

Регламентът обхваща критични сектори като електрически превозни средства, вятърни турбини и фотоволтаици. Преференции ще получават и нисковъглеродните химически продукти и ядрената енергия. Компаниите ще трябва да доказват определен процент европейски компоненти за получаване на държавно финансиране. Например алуминият и циментът в строителството задължително трябва да са местно производство при публични проекти.

“Парите на данъкоплатците трябва да са в полза на европейското производство и европейските работни места. Въвеждаме предимство, когато става въпрос за европейски средства – по-конкретно при обществените поръчки и директните субсидии”

При покупката на електромобили бонусът ще зависи от състава на превозното средство. Ще се изисква минимум 70% от частите да са произведени в рамките на ЕС. Това включва батерийните клетки и използваните възобновяеми технологии. Очаква се тези мерки да генерират над 600 милиона евро стойност в тежката индустрия до 2030 г. Веригата в автомобилния сектор може да добави до 10,5 милиарда евро.

Новият закон въвежда рестриктивни критерии за чуждестранни инвестиции в стратегически области. Проекти над 100 милиона евро от държави с пазарен дял над 40% ще подлежат на строг контрол. Подобни ограничения вече предизвикват реакции на международната сцена. Министерство на търговията на Китай предупреди, че законът създава нови инвестиционни бариери. Инвеститорите ще трябва да гарантират трансфер на технологии и поне 50% местен персонал.

Въпреки оптимизма на Брюксел, няколко държави изразиха сериозни притеснения. Швеция и Чехия предупреждават за риск от изкуствено повишаване на цените при търговете. Министърът на външната търговия на Швеция Беньямин Доуса смята, че законът може да забави търговския обмен. Френският гигант Veolia също посочи трудности при пълното изключване на азиатски доставчици. Металургичният сектор настоява за по-ясни изисквания към нисковъглеродната стомана в закона.

Една от положителните страни на закона е дигитализацията на разрешителните режими. Процесът за индустриални проекти ще стане изцяло електронен. Инвестициите за декарбонизация трябва да се придвижват за максимум 18 месеца. Държавите ще могат да създават специални зони за ускорена промишленост. Тези клъстери ще се ползват от подобрен достъп до финансиране и инфраструктура.

Прогнозите сочат, че инициативата ще създаде десетки хиляди нови работни места. Около 85 хиляди позиции се очакват в сектора на батериите. В производството на слънчева енергия ще бъдат ангажирани 58 хиляди души. Законът цели да спести над 30,58 милиона тона въглероден диоксид. Важно е да се отбележи, че фокусът е върху мястото на производство, а не върху националността на компанията.