Прогноза: България до 2 години на 70% от стандарта на ЕС, но различията остават огромни
Прогнозата сочи, че България може да достигне 70% от средния стандарт на живот в ЕС до 2 години, благодарение на макроикономическата стабилност. Въпреки напредъка от 28% през 1999 г. до 66% през миналата година, страната остава с най-големите регионални различия в ЕС, където София е над 130%, а повечето области са едва 40-45%. Бизнесът настоява за насърчаване на инвестициите и подобряване на съдебната система като ключови мерки за трайно догонване.
Макроикономическата стабилност и по-високият икономически растеж дават основание за оптимистични прогнози. Според тях, България може да достигне 70% от средния стандарт на живот в Европейския съюз до 2 години. За постигане на пълно изравняване на стандарта на живот съсредноевропейския обаче е необходимо поддържане на икономически растеж от над 4% през следващите 15 години.
България е постигнала сериозен напредък през изминалите десетилетия. Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, измерен в стандарти на покупателна способност, се е увеличил значително. През 1999 г., когато страната ни получава покана за членство, този показател е бил едва 28% от средното ниво за Европейския съюз. През миналата година той достига 66% от средното ниво за ЕС. Въпреки това, България изостава от други нови членки като Чехия и Словения, които вече са над 90%.
Основен проблем за страната остават изключително големите регионални различия. България е сред държавите с най-големи неравенства в рамките на ЕС. На практика, столицата вече е надхвърлила средноевропейския стандарт, докато останалата част от страната драстично изостава.
„По-голямата част от областите в страната са около 40-45% при 66% средно за страната и над 130 за София. Тези разлики са много дълбоки. София с много силната си индустрия продължава да работи и е доста по-напред.“
— Адриан Николов, ст. икономист в Институтът за пазарна икономика
Бизнесът е категоричен, че мерки като административното повишение на заплатите и стимулирането на потреблението са краткосрочни и няма да доведат до трайно изравняване. Икономическото догонване се възпрепятства от дългогодишни структурни проблеми, включително застаряващото население, недостига на хора с подходящо образование и разликата между столица и провинция.
Сред ключовите пречки пред големите инвеститори е несигурната правна среда. Недоверието в съдебната система и политическата нестабилност остават ключови пречки пред инвеститорите.
„Политическата стабилност е нещо ключово, тъй като имахме една зле изглеждаща за инвеститорите 7-8 нестабилни правителства, които падаха много бързо. Сериозното недоверие в съдебната система продължава да е много голям трън, тъй като всеки голям инвеститор, който желае да остава в страната иска да има доверие е правото на собственост.“
— Адриан Николов, ст. икономист в Институтът за пазарна икономика
За да се повиши икономическият стандарт, бизнесът препоръчва насърчаване на инвестициите, подобряване на бизнес средата и повишаване на привлекателността на местната фондова борса. Една от мерките е да се даде възможност на пенсионните фондове да инвестират в български компании.
„Възможността да се инвестира през борса е много голяма, но държавата трябва да предприеме смела стъпка за листване на останалите значими държавни дружества – например в Румъния – Хидроелектрик, което генерира милиарди от частни инвеститори.“
— Росен Иванов, част от Борда на директорите на БЕСКО
Експертите отбелязват, че въпреки наличието на региони, където разрешената държавна помощ е дори 60% от инвестицията, тази възможност не се използва ефективно. Липсва истинска програма за насърчаване на инвестициите. Все пак, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора са индустриално добре позиционирани и могат по-бързо да привлекат инвеститори. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) също коригира нагоре прогнозата си за българската икономика за 2025 г., очаквайки растеж от 3.2% и подчертава, че управлението на дълга и защитата на инвестициите ще бъдат решаващи за поддържане на икономическата динамика.
