Проф. Сотир Марчев: Интровертите живеят по-дълго, но имат по-малко деца

Проф. д-р Сотир Марчев, дмн, разкрива дълбоката връзка между типа нервна система и здравословното състояние. Според кардиолога познаването на собствената ни природа е ключът към дълголетието. Древният призив „Познай себе си“ днес означава да живеем съобразно биологичните си заложби.

Основната разлика между хората се крие в начина на „зареждане на батериите“. **Интровертите усещат света по-силно и затова се пресищат по-бързо от него.** Те се нуждаят от тишина и самота, за да се възстановят. Екстровертите черпят енергия от контакта с другите и стават по-ентусиазирани в големи групи. Здравето на сърцето изисква движение, като съвременните норми сочат 6000 крачки дневно.

На входа на храма на Аполон лечителя в Делфи древните гърци са изписали най-важното здравно послание: “Познай себе си”.

Природата поддържа баланс между двата типа чрез различни еволюционни стратегии. **Екстровертите имат повече партньори и деца, но живеят по-кратко заради по-рисково поведение.** Те по-често посягат към алкохола, шофират опасно и търсят авантюри. Интровертите имат по-малко потомство, но компенсират с по-дълъг и безопасен живот. Дигиталният свят също променя начина, по който мозъкът ни функционира, за което предупреждава неврологът Мартин Ян Странски.

Разликите се проявяват още в родилното отделение. Около 20% от бебетата плачат постоянно заради висока чувствителност към миризми и звуци. Това са бъдещите интроверти. В началното училище те често имат посредствен успех. Големият клас натоварва нервната им система. Те „разцъфват“ по-късно, в гимназията или университета, където способността за задълбочаване ги извежда напред.

Проф. Марчев подчертава, че изборът на професия е решаващ за здравето. Ако интроверт работи на място с постоянен човекопоток, той плаща висока цена. Това води до хронична тревожност и ускорен пулс. Рискът от сърдечносъдови заболявания нараства значително при насилствена промяна на биологичния режим.

В професионалния свят лидерството също зависи от темперамента. Екстровертът е отличен водач за пасивни служители, които се нуждаят от механична мотивация. **Интровертният началник е по-добър лидер за екип от творчески личности.** Той изслушва околните и дава пространство на чуждите идеи. Успешните компании като „Гугъл“ и „Епъл“ са създадени от съюзи между двата типа.

Висшите умове обсъждат идеи, средните – събития, а низките – хора.

Историята познава велики интроверти, които са променили света в тишина. Исак Нютон е взел думата в парламента само веднъж за седем години. Той просто помолил да затворят прозореца. Сахаров е измислил водородната бомба, докато агентите на КГБ докладвали, че само се разхожда и пуши. Бил Гейтс и Уорън Бъфет също са типични примери за успешни интроверти.

Географията също влияе на разпределението на тези типове. Народите, създадени от мигранти, като тези в Америка и на Балканите, са по-екстровертни. В Япония и Скандинавието доминира интровертната култура. Там уединението и спокойствието на другия са издигнати в култ.

Родителите трябва да подхождат внимателно към интровертните деца. Не трябва да се използва шоков подход за социализация. Проф. Марчев съветва за постепенна десенсибилизация към нови среди. Екстровертните деца пък трябва да се учат на дисциплина и способност да остават сами.

Ставай, китайче, и почвай да учиш, че истинското китайче вече е научило два урока!

Възрастта също променя хората. Между 11 и 25 години мозъкът е програмиран да търси приятелства. След това прозорецът се затваря и новите контакти стават по-трудни. С годините хората естествено започват да ценят самотата повече.

Като напреднеш в годините, разбираш защо Баба Яга е отишла сама в гората и е яла всички, които са я дразнели.

Интровертността не е пасивност, а мощно оръжие. Тя изисква време за „рестарт“ след социални изяви. Ако не си даваме това време, цената е нашето здраве. Както казва Ганди, леко и внимателно можем да разтърсим света.

Леко и внимателно можеш да разтърсиш света.